Проф. Слатински: В сагата с Боян Петров ударихме дъното

Ние си мислим, че отговорите на големите въпроси, в частност на този защо сме аутсайдерско общество в опашката на Европа по всички позитивни параметри и сме далеч откъснали се лидери по всички негативни показатели, се крият в големите думи, обясняват се с гръмките слова, стават ясни чрез фундаменталните понятия, формулират се чрез философските категории...

Но това невинаги е така, то практически много рядко е така.

Понякога е достатъчно нещо мъничко, почти неочаквано като случка, дребничко като зрънце истина, препречило ни се напълно внезапно. И в него се крие търсеният отговор или поне то ни дава някакъв отговор на някой от големите въпроси.

Ето така в сагата с алпиниста Боян Петров ние, българите, като общество ударихме дъното! Не всички, но мнозина сред нас, а това значи е вина на всички нас.
Като прочетох толкова много ненавистни коментари, не можах да спра изблика на емоцията - Господи, ние сме сигурно генетично увредени, ние вероятно сме дефектни като социум, в нашата социална тъкан може би има нелечима язва, в мозъка ни на нация като че има тумор, у нас като народ сякаш клокочат такива злоби, които поглъщат всичко човешко, съвместно, солидарно, обединяващо!

Как да си обясня иначе това ниско и низко падение, което изби като уродлив цирей върху лицето ни на общност от разумни индивиди?
Ще кажате - преувеличаваш, пресилваш, драматизираш, мелодраматизираш!

Де да беше така. Пак казвам, илюзия е, че отговорите на всички големи въпроси се дава с големите наративи, с големите разкази, с големите етикети, с големите клишета.