Проф. Слатински цитира ген. Варенников: Воювал съм с фашистите, в Афганистан с басмачите, но в Чернобил беше най-страшно!

Иначе никой никому нищо не каза. Валяха пролетни дъждове, децата си играеха в градинките, моите дъщери – също. Хората участваха в първомайската манифестация, на която се поканваха всички желаещи, а присъствието беше задължително. Соцът може и да парадираше как се грижи за народа, но за редовия човек не даваше пукната пара – той бе жертван винаги когато се налагаше – и във военно и в мирно време, при „епохални“ проекти и при страшни бедствия, неговият живот в сравнение с Голямата идея на комунизма, не струваше и пукната пара.

Ние в Харков (а по права линия градът е на по-малко от 500 км от Чернобил) извадихме късмет – слава Богу, вятърът духаше в друга посока и ядрените облаци ни се разминаха. Много други градове и градчета, села и селца нямаха, за жалост, този късмет…

Аз обаче научих рано-рано за трагедията. Мой колега-аспирант ми каза под секрет, че в болницата в Харков, в която е лекар негов много близък, докарват доста хора, събличат ги голи, мият ги с разни препарати, а дрехите им ги изгарят незабавно.

По-късно, когато ние си бяхме вече в България, приятели от Харков ни споделяха, изпълнени със страх и стрес, как млади мъже – техни съпрузи, синове, роднини и познати се крият с месеци по всякакъв начин от властите, за да не бъдат принудени да отидат в Чернобил, в окото на радиационния пъкъл.

Самата катастрофа в Чернобил бе ужасяващо точна метафора за рухването на съветската система. А скриването на истината от обикновените хора бе крещяща илюстрация за свръхманията за секретност на режима, за неговото отношение към населението, за лъжата и измамата с която се бе обградил висшият съветски елит – партиен, кагебистки, военен и номенклатурен, който в най-голяма степен допринесе - с чудовищната си алчност, некадърност и брутално безхаберие спрямо държавата, обществото, народа и гражданите - за разпада на налаганата с еднопартийна диктатура съветска система.

И още нещо: Чернобилската АЕЦ носеше името на Владимир Илич Ленин:
Чернобилска АЕЦ "Ленин". И това ако не е било знак, символ, сигнал, послание за предстоящия, неизбежен, експлозивен край на ленинизма! Радиацията от експлодиралата Чернобилска АЕЦ "Ленин" взе страшно много жертви. Но още повече, с много пъти повече жертви взе радиацията от експлодиралия СССР "Ленин"!

Само ще добавя, че веднъж, докато бях в президентството, разговарях с генерал Валентин Варенников. Той е участник, впрочем, в пуча срещу Горбачов, август 1991 г. Тогава, по страшно съвпадение, докато ние тук, в Народното събрание, гледахме нелепата, направо идиотска реакция на върхушката на БСП за този пуч, така се беше случило, че моето семейство бе в Крим, недалеч от мястото, където беше държан арестуван Горбачов. Само аз си знам какво изпитвах тогава.

Генерал Варенников е бил ръководител на всички военни части, участващи в ликвидирането на преките последствия от Чернобилската катастрофа.

Когато му разказах как съм бил сравнително недалеч от Чернобил, в Харков, го попитах дали е било страшно.

Той ми каза, че не може да каже колко страшно е било. Защото няма човешки мерки за този страх. Беше толкова страшно - отговори ми просълзен той, че човешкият разум не може да си го представи. Воювал съм във Великата Отечествена война с фашистите и в Афганистан с басмачите, но толкова страшно, колкото беше в Чернобил никога не е било!

Николай Слатински