Радослав Бимбалов: Гащите, пилона и страхът от джендърския дух

Височината е колкото две Мочи и отгоре. Сто и единайсет метра, не само заради квадратурата на родината, а по някакви свръх-нумерологични причини и най-вече да стане по-висок от конкуренцията в Душанбе (Таджикистан) и Киджонг-Донг (Северна Корея).

Кампанията по набирането на средства върви от доста отдавна. Да, правилно сте разбрали - истинските българи дават лични пари за пилон, не за кувьози. Преди време самият президент беше обявен като патрон на пилона, но се съмнявам да го качат отгоре му (простете за въображението).

Не знам колко гащи могат да се ушият с плата, който ще се използва за двата декара знаме, а дори и да са много - ще ги изцапаме. От страх. Българите се страхуват, но не от войната, която Путин започна срещу “наглостта” на украинците да искат да имат своя държава и дори деца. Не, не. Българите се страхуват от джендърския дух, който обитавал образователната ни система. Единствената утеха на родителите е, че децата много не участват в учебния процес, за което доказателство е все по-ниската средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература. За да ги пазят, учителите организират военна гвардейщина за невръстни, пак под патронажа (и патрондаша) на Радев. Вероятно парадната униформа и сабята на детския кръст са истински щит срещу злокобната западняшка джендърска заплаха… Дажвей!

Извинете, просълзих се от умиление. За малко да забравя за гащите и пилона. Сещам се за Бай Ганьо, който стиска гащите в космата лапа и безутешно търси поне един забит гвоздей по гладката стена на онази виенска градска баня. Гладка, все по-гладка, като мозъка български.

Радослав Бимбалов, Facebook