Шефът на НИМХ пред Фрог: Ще има още порои

- Ще се радваме ли тази година на циганско лято?

- Рано е да се каже. Обикновено в края на август и началото на септември се наблюдава период с едно рязко понижение на температурите, след което след 5-9 септември започва циганското лято. Това е информация от нашите климатични справочници, тъй като нашата прогноза за тогава не е готова.

-  Да очакваме ли още катаклизми до края на годината?

- Това също още не може да се каже. Не са готови сезонните прогнози.

- А каква е тенденцията в климата - на затопляне или на захлаждане?

- Един от факторите за промяната на климата е човешката дейност.  Учените от водещи метеорологични служби, с които ние работим, са установили, че в условията на променящия се климат интензитетът на екстремните явления ще се увеличи, ако човечеството не престане да замърсява атмосферата и Световния океан. Ако нищо не променим в човешката дейност, може да очакваме повишение на температурите между 2, 5-3 градуса както в глобален мащаб, така и на територията на  нашата страна до 2050 година. И в момента се наблюдава увеличаване на температурите.  

- Редица климатолози говорят за страшни промени!

- В средствата за масова информация се появяват всевъзможни експерти. Така например се появи в bTV доцент климатолог, който аз не познавам. Даде прогнози, които се правени уж в нашия институт, но които са коренно различни от това, което ние даваме като информация.

- След като климатът се затопля каква е причината за хладните пролет и лято?

- Обилните валежи, които ние наблюдавахме през април и май са свързани с така наречените средиземноморски циклони. Те са типични за студеното полугодие , т.е. те се формират над басейна на Средиземно море, минават над нашата територия и са пряко свързани с интензивни валежи от сняг. Тази година през студеното полугодие такива циклони нямаше, т.е.  имаше, но те промениха траекторията си, някои от тях минаха много южно от нашата страна, изявиха се в страни като Гърция и Турция и там имаше много обилни снеговалежи. Те минаха северно от нашата страна през зимата и над нашата страна нямахме типичен средиземноморски циклон, който да стовари обилни снеговалежи. Тези циклони обаче се появиха изведнъж в едно нетипично време пролетно-летния сезон, появиха се и през април-май. Следващите валежи, които бяха през юни и юли бяха свързани с купесто дъждовни облаци – така наречената конвективна облачност. Такива интензивни валежи е имало, връщайки се назад в метеорологичните архиви, ще се намерят много години с такива валежи. Такива има и ще продължава да има. В условията на променящия се климат в глобален и рагионален мащаб интензитетът и честотата на такива екстремни явления ще се увеличава. Това сочат последните изследвания в тази област.

- Можеха ли да бъдат избегнати последиците от проливните дъждове?

- За да прогнозираме свързаните с купестодъждовните облаци явления, на нас са ни необходими така наречените метеорологични радари. Ако имаме такива и наблюдаваме развитието на един такъв купестодъждовен облак над района на Софийското поле, можем да кажем съвършено точно 20 минути преди да започне интензивният валеж, че ще има такива, както и че ще има градушка. Нашата метеорологична служба има един такъв радар, който е на възраст повече от 35 години и го поддържаме с много усилия.  Той е разположен в село Гелеменово и покрива голяма територия от страната.  Два такива радара има в Гражданска авиация, от тях получаваме информация, но в сложни метеорологични ситуации, концентрират наблюдението си върху трасетата, върху подходите за излитане и кацане. Един такъв радар има в София и един във Варна. С три разполага Изпълнителна агенция Борба с градушките.  Оттам също получаваме информация, но вниманието е насочено към териториите със селскостопанска продукция. От дълги години декларираме, че са ни нужни минимум 2 радара. Един съвременен метеорологичен радар заедно с необходимия му софтуер е от порядъка на 1 млн. и 500 хил. евро. Имахме пълното разбиране от Министерството на околната среда и водите в лицето на Нона Караджова. Искахме да използваме средства от ОП „Околна среда”, но се оказа, че това не може да се случи, тъй като нашият институт не е бенефициент в тази програма.

Ние завършихме един проект за пълна модернизация на българската метеорологична служба. И в този проект сме включили 2 такива радара. Ще го представим на новото правителство след изборите и ще търсим необходимото взаимодействие със съответните държавни структури за получаване на средства от някои европейски програми. Този подход вече е приложен в някои от метеорологичните служби на Европа.  Словения получи едно значително финансиране от порядъка на 35 млн. евро от ЕК в рамките на така наречените Кохезионни фондове. 85% беше финансирането от ЕК и 15 % от националното финансиране. Такъв проект за модерниазация е подготвен е в Хърватия, те ще получат средства от Световната банка.

-  След като техниката е остаряла как работите?

- Някои информационни източници, които ползваме, са изпреварили, нашата мониторингова система. Ние сме пълноправен член на – EUMETSAT - европейската организация, която разработва и поддържа в оперативен режим метеорологични спътници, с които може да се наблюдава времето и климатът в атмосферата. На 26 ноември м.г. България след 9 години стана асоцииран член, като нормално е страните 5 години да бъдат такъв член. В момента имаме пълен достъп до информацията от тези  метеорологични спътници.

Друг продукт, който е мощно средство и който използваме, е информацията, която получаваме от Европейския център за средносрочни прогнози, към който ние сме асоцииран член, и ни предстои след 2 години да станем пълноправен член. Това е информация от така наречените числени модели, които се разработват и се внедряват в оперативен порядък. Съчетанието на спътниковата информация от числени модели и на информацията от наземната мониторингова система ще ни даде възможност за развитие на системите за ранно предупреждение за опасностите от хидрометеорологичен произход. Такива имаме в момента. Те дават добра информация. Тези системи за ранно предупреждение имат за задача от 3 до 5 дни преди настъпването на това явление да го прогнозират и да се свържем със съответните държавни институции.

Даниела Николова