Телеграмата "Тате, прати пари, морето е скъпо" - вече в историята

Васил Василев

С масовото въвеждане на мобилните телефони, интернет и все по-популярните социални мрежи се оказва, че много рядко в пощенските клонове се пуска по една телеграма дори в рамките на един месец. „Понякога не сме изпращали подобно съобщение в продължение дори и на няколко месеца. Да не говорим, че младите сигурно не знаят какво означава и какво представлява телеграмата”, разказва с носталгия Светла Иванова – дългогодишен служител в пощенски клон в столичния квартал „Лозенец”.

Иванова си спомня, че преди около 25-30 години, от когато е постъпила на работа като пощальон, именно в летния отпускарски период – от началото на юни до края на август, с колегите си не са успявали да смогнат от телеграфни съобщения. „Повечето бяха от сорта „Мамо, добре сме, как сте с татко?” или "Тате, прати пари, морето се оказа скъпо" от някой курорт. Съответно родителите също отговаряха с няколко думи или пускаха телеграфен запис и пращаха пари. Съобщенията бяха кратки, тъй като навремето се плащаше на брой думички, а не както е сега – колкото и да напишеш, цената си е една и съща”, спомня си пощаджийката.

Освен далеч по-бързата връзка с джиесемите, безжичния интернет в повечето хотели и заведения по Черноморието, една от основните причини хората да не пускат телеграми днес е, че са доста скъпи, няколко пъти повече от колкото един разговор по мобилния телефон например. „Телеграмата струва 2,30 лв. Сами разбирате, че няма кой да си позволи този лукс в днешно време. В момента малкото хора, които ползват услугата, обикновено са по-възрастните, които използват телеграмата вместо писмо, което пристига по-бавно”, обясни Иванова. С по-ниските телефонни тарифи обаче дори и пенсионерите са се отказали да се разхождат до близката поща.

„Освен в летния пиков сезон, имаше си клиенти и през останалото време. Най-модерно беше да пуснеш поздравителна телеграма „лукс” до някой роднина в деня на сватбата му. Имаше и много съболезнователни съобщения, разбира се. В такива случаи се използваше услугата „светкавица”, другата беше бърза и съответно „нормална”, която пристигаше по-бавно”, спомня си с носталгия пощальонката. И тук куриози винаги е имало, като например съболезнователно съобщение, изпратено до сватбена двойка заради сгрешен адрес. „Носили сме и телеграми на покойници, за които роднини или приятели не са знаели, че са починали”, сеща след 30 години стаж Светла Иванова. В момента само е чела от вестниците, че президенти и премиери като че ли все още пращат официални телеграми у нас и в чужбина, както и министрите. „Все пак това си остава един официален начин за общуване, едно спазване на етикета”, обясни Иванова.
По думите й хората окончателно са забравили за телеграфа, след като през 2005 година от БТК прекратяват предлаганата услуга. По-късно тя обаче отново е възобновена.

Изобретяването на електрическия телеграф през 1838 г. всъщност дава първата възможност на хората да се свързват помежду си на дълги разстояния. Единствената връзка между тях е бил проводникът, който пренася съобщението. До изобретяването на телефона от Бел през 1876 г. не е било възможно да се разговаря по телеграфния проводник. Ето защо съобщението се е кодирало чрез изпращане на серии от дълги и къси електрически токове, които се приемали в другия край и се декодирали, за да се разбере словесният текст. По-късно телеграма, изпратена посредством устройство, наричано Телепринтер, става известна като съобщение телекс, използван и от информационните телеграфни агенции.

Най-известното подобно съобщение в света пък е Емската телеграма. Тя представлява запис на разговор между краля на Прусия Вилхелм I и посланика на Франция граф Венсан Бенедети, състоял се на 13 юли 1870 г. в град Бад Емс и послужил като повод за Френско-пруската война от 1870-1871 г. Разговорът се води във връзка със спора между Франция и Прусия за испанското наследство. По това време отношенията между двете държави са силно обтегнати, тъй като френският император Наполеон III се стреми да възпрепятства обединяването на германските държави, а Прусия е против френските претенции за Люксембург и Белгия. Франция се противопоставя категорично на намерението на пруския принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген да стане крал на Испания.

Френският посланик иска не само Леополд да оттегли кандидатурата си, но и Вилхелм I да се откаже публично и завинаги от всякакви настоящи и бъдещи претенции към престола в Мадрид. Пруският крал отвръща с отказ и отменя аудиенцията на Бенедети, уговорена за по-късен час на същия ден. След като получава телеграмата с изложение на разговора, пруският министър-председател Ото фон Бисмарк редактира текста по такъв начин, че когато той излиза на първите страници на немските вестници общественото мнение в Берлин и Париж е окончателно настроено за война. Сметнал, че престижът на Франция е накърнен заради отказа на пруския монарх да приеме посланика ѝ, Наполеон III обявява война на Прусия на 19 юли.