Улица „Париж” – своеобразният „Монмартр” на София

„Идва веднъж една мутра и иска най-скъпата икона. Попита ме дали тя ще му донесе печалба, защото бил пуснал тото... аз просто казах, че тя няма да му попречи", разказва дългогодишен продавач на изображения на светци, разположил стоката си на столичната уличка със символичното име „Париж", в близост до храм-паметника „Св. Александър Невски".

Това е само един от куриозните случаи, които се разказват като легенди сред художниците и търговците на икони по повод на онези "ценители" на изкуството, които купуват не защото са естети или вярващи, а защото някой им е казал, че е модерно или пинизчийско - да ти виси светец на стената в хола или пък да подариш бледо изображение в тежка рамка на на скъп "приятел".

"Париж", която е пресечка на бул. "Цар Освободител", е специфична търговска улица - от години там се продават всякакви картини и икони на наши известни и не до там познати художници. Те оставят картините и иконите си в ръцете на врели и кипели в бизнеса търговци и разчитат за пласмента най-вече на чуждите туристи, дошли да разгледат забележителностите на столицата ни. Макар че интересът сред българските клиенти не е по-малък. Оказва се, че по добре изографисаните портрети на светци се палят нашенци от всякакви възрасти и професии.

Чужденците обикновено се интересуват от иконите, тъй като голяма част от тях са вярващи. Италианците водят класацията със силно развития си усет към красивото. Цената на най-малките икони е 10 лева, като стойността на по-големите може да надхвърли 100 лева. Според търговците обаче, като цяло чужденецът гледа с недоверие към стоката и не вярва на продавача, защото смята, че ще бъде излъган - такава е славата ни навън. Ето защо те определят българина като по-добрият клиент. Търговците разказват още, че е имало и случаи, в които са правени поръчки за подаръци на папата във Ватикана - икони от наши художници, въпреки различията в рисунъка между източното православие и католицизма. Според познавачи даже нашите икони били много по-стойностни, защото българските майстори успявали да ги нарисуват така, че освен да закрилят, светците сякаш "говорели" на хората. Предпочитани от западняците са още графиките, модернистичните и абстрактни картини, въпреки че някои от тях са мрачни и да навяват тъга. Макар и странно, но по-малко се търсят платна с типично нашенските къщи и пейзажи, които пък българите обожават най-много. Цените на рисунките варират от 20 до 200 лева. Намират се обаче и "шедьоври" за по 3000 лева.

Продавачите признават, че парите, които се печелят от "улична търговия", не стигат нито на художниците, нито за тях, особенно когато със седмици не се продава нищо. Понякога седмиците могат да прераснат в месеци - става дума за най-кризисния период зимата. В галериите стойността на картините от същите автори, които излагат произведенията си на ул. "Париж", се оскъпяват не само заради допълнителните такси и наеми, плащани там, но и заради по-големите платна и сложни композииции на творбите.

Да си търговец на картини никак не е прост занаят. И не е достатъчно само да разбираш от изкуство, а трябва и да си много наблюдателен, дори психолог спрямо клиентелата. Според повечето от тях по-голямата част от народа ни все още е съхранила интелигентността си в достатъчна степен, за да може да оцени истински едно художествено произведение, въпреки комерсиалното общество, което ни заобикаля и тоталното господство на материалния нагон. "В сравнение от преди 20 години обаче, хората днес са доста пообеднели и предпочитат евтини фалшифицирани картини от магазините с китайски стоки", обяснява слабото търсене на автентични рисунки Елизабет Иванова, веща в занаята дама, която близо 2 десетилетия "изучава" както сменящите се тенденции в изобразителното изкуство, така и промените във вкусовете на потребителите му.

Йочка Димитрова