14 години откакто голямата Катя Паскалева е на небето

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич. През 1967 г.завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Работи в драматичните театри в Толбухин, Пазарджик и в Пловдив, и в Драматичен театър „София“. От 1985 г. е в Държавния сатиричен театър. Член на Съюза на българските филмови дейци.

През 1972 г. Катя Паскалева получи награда за женска роля във филма „Козият рог“ на Методи Андонов; през 1973 г. – наградата „Фемина“ в Брюксел, отличие за принос в развитието на световното кино – в Карлови Вари през 1976 г. През същата година получава и наградата „Златна роза“ за женска роля във „Вилна зона“. Сред другите отличия на Катя Паскалева са наградата на Съюза на филмовите дейци за филма „Памет“ и наградата за поддържаща женска роля във филма „Ева на третия етаж“. Най-известните й участия във филми са ролите й от : Козият рог, Понеделник сутрин, Матриархат, Отклонение, Шарен свят, Мъже без работа, Нона , Иван Кондарев, Вилна зона, Слънчев удар, Звезди в косите, сълзи в очите, Мълчанието, Аритмия, Тази хубава зряла възраст и др.

Албена от „Албена“ на Йовков, Розалинда от „Както ви се харесва“ на Шекспир, Нина Заречная от „Чайка“ на Чехов, Мег в „Рожден ден“ и Сара в „Любовникът“ от Харолд Пинтър са сред най-забележителните театрални роли на Катя Паскалева.

В продължение на 3 години актрисата води битка с коварно заболяване, вкл. и преглед и операция в Париж. След завръщането си от Франция Катя Паскалева не говори за нови проекти, но намира сили за усмивка. Затваря се вкъщи, без да е загубила вярата си, че отново ще излезе на сцената. Рядко минавала край театър „София“. Била горда, че се е опазила от халтурата. И безкрайно огорчена, че я канят в масовките на чуждестранни филми, за които трябва да минава на кастинг. „Сякаш не съм доказала какво мога да правя“ – притеснено обяснявала тя.

Катя Паскалева няма деца. Била влюбена в племенницата си, дъщеричка на починалия й брат. Актрисата рядко влизала в църква, но била религиозен човек – над леглото й имало разпятие. Пушела много – по две кутии на ден, но само български цигари. Не обичала спорта. За разходките из природата – дума да не става, казвала тя, във всяко пътешествие трябва да има фабула, иначе не е интересно“. Нямала собствено жилище. Плащала наем на общината за двустайното си жилище. Поне по 10 души на ден минавали през гостоприемната й къща. Била необикновено стеснителна, сама се причислявала към категорията на „стайните хора“.

Често пъти, след премиера на филм, се налагало да сяда до Тодор Живков. Той й казвал, че е национално богатство, а след това тя разбирала, че той казвал същото и на Невена Коканова, и на други актриси.