20 години от златния олимпийски скок на Стефка Костадинова

Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 и в Барселона 1992 тя е считана за една от най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

"Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна - успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек," разказва днес Стефка.

След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история.

Костадинова печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени преминават над 1.96 метра, пет скачат 1.99 метра, за медал са нужни минимум 2.01 метра - "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова.

Сребърната Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 метра в третия си опит - тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см).

Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2.03 метра и след това да подобри олимпийския рекорд с 2.05 метра, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен тогава световен рекорд с летва пред себе си на 2.10 метра.

"Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги - като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика," спомня си Стефка.