75 г. от началото на блокадата на Ленинград

Ирина Бургхард е само на 4 години, когато Ленинград е отцепен от останалия свят. Тя и семейството й оцеляват благодарение на сребърния часовник на прадядо й и луксозно бельо на майка й, които разменят на черния пазар срещу картофи. Тях прибавят към дневния си порцион- за дете той е филия хляб и чиния млечна супа в детската градина.

„Никога не бързахме да изядем супата, а я гребяхме с лъжиците си бавно, в кръг. Един кръг, следващ кръг. Правехме очички, после нос, уста, докато я изядем. Така съчетавахме играта и яденето", споделя Бургхард.

Не всички около Ирина обаче оцеляват. Тя разказва за свой съсед, който имал котка. "Някъде към края на декември вече не можеше да я храни и я уби, искаше да направи нещо от месото й. Но не доживя това ядене, самият той почина", спомня си оцелялата.

Гладът става все по-голям, хората, които не са от Ленинград и няма кой да им помага, умират първи. Зачестяват случаите на канибализъм.

„Веднъж се прибирахме от детската градина, улицата бе заледена. Видяхме труп, той престоя там дни. По едно време тръгна слух,че е изчезнала ръката му. Милицията обискира домовете и заплаши, че ако я намери някъде, ще има наказания. Ден по-късно ръката бе подхвърлена”, каза тя.

В Берлин днес живеят 60 преживели блокадата, в цяла Германия са 300. Разказите им събира фондация „Спомени, отговорност, бъдеще", която организира и редовните им срещи. Целта е Ленинградската блокада да стане част от спомените и на германското общество.