9 юни - кървавият код на българина

Художникът Илия Бешков сполучливо е изобразил това в своята прочута карикатура. Потресеният от жестокостта на властта писател Антон Страшимиров ще напише през септември 1923г.: „Клаха народа, както турчин не го е клал !”

Александър Стамболийски - живот между Осанна и разпни го!

Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 г. в село Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделското училище в Садово и завършва лозаро-винарско училище в Плевен. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на Българския земеделски съюз . През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за народен представител и става ръководител на БЗНС. Под негово въздействие Земеделският съюз издига лозунга за самостоятелна селска власт. Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на участието на България в Първата световна война. През 1915 г. на среща с царя, той заплашва Фердинанд , че коронованата му глава ще се търкаля по софийските улици, ако включи страната ни във войната. Заради тази си постъпка той е осъден на доживотен затвор.

По време на Войнишкото въстание през септември 1918 г. е освободен от затвора и изпратен да води преговори с въстаниците. Под влияние на Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на Радомирската република. След разгрома на въстанието се укрива, но през декември 1918 г. е амнистиран.

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. След отказа на Теодоров да приеме наложените от Антантата на България унизителни условия на Парижката мирна конференция, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва унизителния Ньойски договор.

На парламентарните избори на 21 май 1920 г. е съставено правителство само от представители на БЗНС, начело със Стамболийски.Във вътрешната си политика правителството се стреми да възстанови страната от разрухата след Първата световна война . За тази цел създава Трудовата повинност. Въпреки липсата на парични средства то успява да се справи с огромния бежански поток на прокудените с огън и меч от бащините си огнища над половин милион българи ...

Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация. Установява приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци и подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел на отношенията му с ВМРО.

Под натиска на Антантата през 1921 г. в България. са настанени белогвардейските войски на барон Врангел. Правителството на БЗНС обаче е информирано, че те подготвят заговор срещу него. Извършени са обиски и арести, които довеждат до тяхното разпускане и екстерниране на командирите им от България .

През 1922 г. Стамболийски организира референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. След масовите уволнения на офицери и унизително отношение към тях, земеделското правителство си обтяга отношенията и с военните, които обвинява , че са креатура на Двореца.

През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. правителството на Александър Стамболийски е свалено от власт от военни части. Основните сили в подготовката на преврата са Военния съюз и автономистите от ВМРО, които организират около себе си почти всички недоволни от режима на БЗНС.

При преврата генералът от запаса Велизар Лазаров и запасният полковник Дамян Велчев повеждат юнкерите от Военното училище и части от столичния гарнизон и завземат всички стратегически точки в София. Арестувани са земеделските министри. В столицата 700 оранжеви гвардейци са обезоръжени и пленени. Още на 26 август 1923г. членът на ВМРО Йордан Цицонков убива в Прага съратника на Стамболийски, Райко Даскалов.

Убити са редица видни земеделски политици . Друга част от тях са хвърлени от превратаджиите в затвора . Свалено е правителството на БЗНС и е образувано правителство на Народния сговор, начело с "кървавият професор " .Александър Цанков, което е узаконено с Указ на цар Борис III.

Извършването на преврата е улеснено в максимална степен от разединението на левите сили и самонадеяността на управляващите земеделци, че могат да се справят с всяка ситуация, разчитайки на своята 300 хилядна Оранжева гвардия.

На 9 и 10 юни на много места в страната комунистите и земеделците сформират обединен фронт и вдигат стихийно въстание. Особено масов характер придобива то в Плевенско, където въстават десет хиляди души. Въстаническите отряди под ръководството на Асен Халачев успяват частично да превземат Плевен. В ръцете на превратаджиите остават само казармата, околийското и окръжното управление.

Пристига обаче директива на ЦК на БКП, въстаналите комунисти да се оттеглят от полесражението, тъй като това било борба за власт между градската и селската буржоазия. От това се възползва военният гарнизон, който разгромява оределите въстанически дружини.

Тежки боеве между превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където начело на работниците и селяните застанали Ранчо Кеменчеджиев и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град Карлово , виси на косъм, когато на местния гарнизон, пристига помощ от Пловдив и това внася обрат в хода на бойните действия.

Въстание избухва още в Поповска, Омуртагска, Търговищка и Новопазарска околии, като въстаниците обсаждат Шумен. Ловеч също е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на изпратените войски и се сражават с тях в продължение на четири дни. .

По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица. Той организира и лично повежда въоръжените селяни от околните села на щурм срещу Пазарджик.Местният гарнизон, командван от полковник Славейко Василев - съученик и началник на кабинета на Стамболийски във Военното министерство, отказва да предаде града и посреща въстаниците с артилерийски и картечен огън .

Преценявайки, че силите на въстаниците са слаби, на 11 юни Стамболийски разпорежда селяните да се пръснат, за да не се стига до кръвопролития. По същото време обаче военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков, Стамболийски да бъде заловен и убит. За целта той заминава с командата си за Пазарджик. Операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

В продължение на три дни Александър Стамболийски се укрива от превратаджиите. На 13 юни земеделския лидер е предаден и заловен край пазарджишкото село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Командата на капитан Харлаков го закарва във вилата му край село Славовица. След жестоки мъчения, на 14 юни Стамболийски е убит садистично заедно с брат си Васил от „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето.

Историята едва ли познава аналог на подобна жестокост към друг министър-председател в Европа!Безпомощният Александър Стамболийски е подложен на невероятни гаври и мъчения. Той е плют и язден от палачите си, намушкан е с ножове 97 пъти, ушите му са отрязани, а скалпът му е свален наполовина.Преди да издъхне в адски мъки, написва с кръвта си на стената на стаята датата и часа на зловещото престъпление. Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично „ черният капитан” Харлаков – водачът на отряда главорези, отнася торбата с главата на Стамболийски в София

След Юнското въстание от 1923 г. България навлиза в една ужасяваща многогодишна спирала от държавни преврата, терористични атентати и кървава гражданска война с десетки хиляди жертви. Обществото се разделя на две класово антагонистични части, между които зейва огромна пропаст, а армията дълги години се изживява, като главен арбитър на обществено-политическите процеси в страната.

Д-р Петър Ненков