Актуално и днес: Когато Ла Скала отново отвори врати - войната свършва!

Един офицер от СС, дипломирал се по история на изкуствата именно в Италия, казва: „Ла Скала. Трябва да разрушим Ла Скала. Така ще разрушим духа на тази страна. Ще я ударим право в сърцето.“

И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел.

Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо, което италианците правяг, е да възстановят театъра. Виждал съм това в документален филм. Деца, старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват руините.

Някога, когато учех в Италия, дядото на мой колега ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „КОГАТО ЛА СКАЛА ОТНОВО ОТВОРИ ВРАТИ, НИЕ НАЙ-СЕТНЕ ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ ВОЙНАТА Е СВЪРШИЛА. Нашето сърце биеше отново.“

Не става дума изобщо за глад, недоимък и оцеляване. Става дума за това, че огато си "вторачен в корема си", нищо добро не те чака.

Видял съм две и двеста в тоя живот. Кой знае още какво има да видя. Правил съм какво ли не, за да си спестя парити за най-евтиният билет за опера. Да сикупя книга. Няма начин да повярвам, че видите ли, Нямането ни отдалечава от културата.

Не.

Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци с чалга, брадъри и гнусотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави нещата толкова трагични в България.

Питал съм около пет милиона пъти, пак питам: Защо има 20% ДДС за книги, концерти , оперти спектакли? Защо? Мисля, че всички знаем защо.

И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми. А именно култура!

Пак ще се върна на любимата си опера и на нещо, което също много често разказвам.

В централното фойе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрети. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци , които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. десет портрета

Знаете ли колко от тези портрети са на БЪЛГАРСКИ ПЕВЦИ? Не предполагайте, ще ви кажа веднага – седем*. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство.

Та, не става дума само за оцеляване. Защото така се оскотява. И защото дори в Библията е казано: с единия хляб не се живее. Нация, без културни потребности и натрупвания, е обречена. На много неща. Включително на глад.

* Портретите са на:

Борис Христов,
Николай Гуяров,
Гена Димитрова,
Никола Гюзелев,
Елена Николай,
Райна Кабаиванска
Надя Ковачева.

Другите три портрета са на:

Пласидо Доминго,
Мария Калас
Марио дел Монако.

Petko Stefanov

Petko Stefanov