Андрий Калов за ФрогНюз: Украйна е тук, ние се борим. С България сме в общо положение - един тиранин иска да се разправи с нас

Това каза в интервю за ФрогНюз украинецът Андрий Кaлов, който провежда кампании за събиране на средства за украинската армия. Той е от окупирания град Каховка в Херсонска област. Руснаците бомбардират дома му, семейството му губи всичко, което е изградило, разказва той, и обръща внимание:

"За украинците нищо не се е променило - всички се борят. Да, ние сме много разочаровани, но не сме изненадани. Ние още сме тук, ние още се борим".

"На вашите местни руски колаборационисти им е обещана много власт. За да я получат, те трябва да осигурят промяната на политическия курс. И те ще направят всичко възможно, за да постигнат това. В някакъв момент на хората, които хвърлят камъни и горят фигури, ще бъдат дадени оръжия. И когато получат възможността да пролеят първата капка кръв, пътят на агресия ще бъде необратим".

Андрий Калов

Ето и цялото интервю:

Стават 3 години от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна – каква е най-важната равносметка, която Вие правите от тези 3 години?

Най-важните сме ние – обикновените хора. Успяхме да спрем колелата на руските камиони с много лични саможертви. Много хора загубиха всичко и бяха щастливи от това, че са се измъкнали живи. Те продължиха тази борба срещу нашия общ враг – Руската федерация. Ние още сме тук, ние още се борим. Аз и цялото ми семейство правим, всичко, на което сме способни. Може да не е много – аз съм просто капка, но какво е морето, ако не множество капки. 

В хипотеза, че Путин и Тръмп се разберат двустранно и опитат да наложат решение на Украйна, каква според Вас ще е украинската реакция – и от страна на властите, и от страна на гражданите?

Не съм политически експерт, но имам усещането, че историята се повтаря. Мисля, че е време Европа да се събуди и да стане едно цяло, да се обедини. По един или друг начин, това ще се случи. Въпросът е дали България ще бъде част от обединението, или ще бъде още една поробена нация. 

В предходния ни разговор говорихме, че България ужасно прилича на Донбас през 2013 г. - видяхме ли това особено силно вчера, при акта на "Възраждане"?

Не съм част от политическия живот на България, въпреки че бих искал да съм част от бъдещето на тази страна и да помогна за построяването на мост между България и Украйна. Във всяко едно общество винаги ще има една голяма част от хора, които не са удовлетворени от това, което имат, които не се вписват, които търсят бързо забогатяване и придобиване на власт. По всяка вероятност на вашите местни руски колаборационисти им е обещана много власт. За да я получат, те трябва да осигурят промяната на политическия курс. И те ще направят всичко възможно, за да постигнат това. В крайна сметка целта им е да постигнат своите лични цели. Те са индоктринирани от Русия и може би още водят вътрешната си морална битка как ще започнат насилие срещу собствения си народ. Може би все още имат някакви скрупули, но това е само временно – колкото по-далеч стигнат, толкова по-агресивни ще стават. В някакъв момент на хората, които хвърлят камъни и горят фигури, ще бъдат дадени оръжия. И когато получат възможността да пролеят първата капка кръв, пътят на агресия ще бъде необратим. 

До какво според Вас ще доведе всичко това?

Имам вяра в Европа, в Западния свят. Сигурен съм, че в някакъв момент Европа ще се събуди. Европа е мощна, има икономическа сила. Хората ще усетят опасността, дори и в момента да спят. Те ще се надигнат и ще се борят за собствената си свобода. Сигурен съм, че това ще се случи в Полша, в Балтийските страни. 

Въпросът е къде ще е България в тази битка, къде ще бъде спряно руското настъпление. За мен всичко това е част от плана на Русия. Преди няколко месеца ви казах, че сте следващите и вижте какво става сега. Обществото ви бива разделяно, цялото ви ръководство е готово да изхвърли преструвките, че е част от европейската цивилизация и да прегърне Русия. В тълпата от демонстрацията в събота вече виждате лицата на бъдещи министри. Вижте и народните представители там, и полицейските шефове, които просто стоят. Просто чакат. Чудя се къде ще е България – дали руснаците ще се провалят, или ще успеят тук. 

Много хора сякаш забравят, че срещу Украйна се води война. В същото време кампаниите са събиране на средства продължават. Последната Ваша кампания беше за манекен, който ще служи за обучение за медицинска помощ на фронта. На какъв етап е купуването на манекена, ще продължат ли кампаниите?

Радвам се да съобщя, че събрахме средствата, които са необходими, за да купим медицински манекен за нашите бойни медици. Следващото събиране ще е за екипировка на мой приятел, който в момента патрулира улиците на Херсон. Ще има още много кампании, никога не е достатъчно, винаги има нужда от още. Много съм благодарен за подкрепата на всички.   

Какво Ви казват Вашите приятели и познати на фронта - тръгнали ли са да се предават или напротив: ще се борят за победата на Украйна?

Всички се борят, за нас нищо не се е променило. Да, ние сме много разочаровани, но не сме изненадани. Видях две революции, видях незаконното анексиране на Крим, видях началото на пълномащабната война, загубих всичко, което притежавах, всичко, което изградих за моите 22 години професионална кариера. Загубих близки и роднини, загубих и своите кучета и котки, които също бяха убити от руснаците в моята къща, която те бомбардираха. Това, което се случва сега, не променя нищо от това.

Някои хора може би започват да разбират, че няма да има лесни решения, лесен изход. Това ще продължи още години. Наистина се надявам обаче, че Европа и украинците, които още не искат да видят реалността, ще разберат, че можем да разчитаме само на себе си – имам предвид на Европа, Украйна, България. Ние всички сме близки и сме в едно и също положение: един тиранин е готов да се разправи с нас. За нас нищо не се е променило. Правим всичко възможно.

Интервю на Илияна Маринкова