Археолози откриха наблюдателна кула и древно светилище край Бургас

Археолозите от двата музея са разкрили основите на стена, ограждаща площ от един декар на нос Чироза и основите на голяма масивна двуделна кула, разположена в най-високата и издадена в морето част на носа. Пред тези структури са проучени отделни участъци от широк до 3 метра ров, запазен на дълбочина до 2 метра от сегашния терен.

Ровът вероятно е изпълнявал отбранителни функции, но не е изключено неговото прокопаване да е имало и ритуални функции. Открити са стотици керамични фрагменти от местна тракийска керамика и вносна такава, изработена в по-голяма част в малоазийските ателиета около древен Пергам. Намерените монети, накити, амфорни печати и характери образци на керамичното производство датират обекта от края на II- I в. пр. Хр.

Твърде интересно е разположението и масивните основи на сградата, ситуирана на края на нос Чироза. Фундаментът ѝ подсказва наличието на етажност във височина чрез каменна зидария. Независимо от податките за жилищно използване на първия етаж, не се изключва възможността тази сграда да е изпълнявала функцията на кула. Подобна кула с масивни основи е проучена на Зайчи връх при Кабиле. Кули, сходни на тази от нос Чироза, са регистрирани на различни места в средиземноморския свят. За някои от тях е изказана хипотезата, че те са били наблюдателници и места за предаване на сигнали в морето.

В конкретния случай обектът на Чироза трябва да се разглежда в контекста на откритите структури под вода в югоизточната акватория на носа, където под вода са документирани детайли от разрушени сгради, археологически материал с датировка от цялото първо хилядолетие преди Христа, както и амфори и строителна керамика от римската и късноантична епоха.

Проведените проучвания на нос Чироза запълват едно бяло петно от историята на крайбрежната селищна система на Западния понт между полуостров Атия и района на дн. гр. Бургас. Като замисъл на функциониране, обектът намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие: м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; м. Фармакида при гр. Приморско; с. Бродилово, община Царево; с. Синеморец, община Царево; с. Равадиново, община Созопол и с. Извор, община Бургас.

Проучванията на проф. Христов и неговите колеги от бургаския музей продължават и под вода в залива Ченгене скеле.