За част от индоевропейското ни етническо наследство и новите кандидат-българи

Проф. М.Константинов в интервю е категоричен: „...в Европа, в България няма бежанци”. За Турция, некадърна да опази живота на руски посланик: „само ако приемем че се води тежка гражданска война”. В Италия и Гърция са бегълци. И по-любознателните тийнейджъри са наясно, че сред кандидат-европейците малцина са сирийци, влезли през ГКПП. Сред бегълците няма петролни магнати, последните не се взривяват с„Аллах акбар”. Преобладават нелегални, полуграмотни икономически мигранти + ислямистки „бойци” и техни симпатизанти, в т.ч. военнопрестъпници и дезертьори, сиреч нашественици, нагло нарушили европейските граници. Те завладяват чрез размножителни онождания и невеж фанатизъм. Протектирани от европейското законодателство, човешки права и свободи, те са гратис-ползватели на социалната система, като постепенно засилват напора „отвътре” за налагане на шериата.

Изглежда, че в държавата, назовавана от нейния бивш президент Джеймс Картър „олигархия с безгранична политическа корупция” (цитат по немската депутатка Sahra Wagenknecht), в Берлин и Брюксел, не желаят Европа откровено и самостоятелно да си изясни причините за сегашната ислямска инвазия и да се защити адекватно. А и екс-колониалната част на Европа няма доблест да си признае, че нахлуването е резултат на закъсняла последица от 4-вековния колониализъм. И следствия от пренебрегване на социалните пропасти и конфликти по света от „лимузинената (проф. А.Пантев) левица и народната десница” (ОГ: бих употребил „народняшка”). Ще добавя и липсата на инстинкт за самосъхранение с преадресирането на християнски европейски ценности, граждански и човешки права върху неевропейци с несъвместимо-контроверзни свои традиции и практики. Ислямското нахлуване свидетелства за идеологическата ограниченост и доктринерство на политиката на политическа коректност на ЕС и ЕК.

Глобалният и регионални подстрекатели и съучастници в арабските пролети и войните в Ориента и в съседство, сред които се открояват САЩ, водещите десетина европейски демокрации, Турция, арабски шериатски автокрации, напоследък и Русия, да поемат историческа, политическа, и конкретна финансова и социална отговорност пред бегълците от репресии, страдания и нисък жизнен стандарт. И това би следвало да станат неизменни опорни точки за международните контакти на новия български президент, правителство и дипломация, която срочно трябва да предприеме конкретни активни стъпки за промени в международни нормативни документи, подчинени на преобладаващата политическа воля на избирателя за запазване на българската държава и национална идентичност, поне в сегашния й вид.

Подминавайки колониалното наследство, последиците от неоколониалистичната политика на раздържавяване в третия свят чрез арабските пролети и цветни революции, водещите глобални, европейски (в т.ч. наши съюзници и партньори), евро- и азиатски регионални актьори търсят обяснение за  ислямското нашествие в Европа главно в глобализацията на информационния поток. Т.е., преди всичко в безпроблемното движение на глобалния информационен поток в света. От гледище на антропологията, глобализацията  е тясно свързана с термина „глобално село”(„the global village"), популяризиран в края на 60-те години на XX век от канадския експерт Х.М.Маклуън като реакция на вече могъщите по онова време средства за масова информация.  „Във века на електричеството светът става не по-голям от едно село”, пише той.

Какво би съдържал актуалният макет на the global village?

Ако сведем населението на Земята до 1 имагинерно средностатистическо село със 100 жители, при запазване на съвременните връзки между тях, 52 ще са жени и 48 мъже, 30 белокожи и 70 цветнокожи, 30 християни и 70 нехристияни, 89 хетеросексуални и 11 хомосексуални. Шест души измежду 100-те биха владели 59% от собствеността, един би притежавал компютър. 70 души ще са необразовани, а висше образование  би имал „приблизително” 1 жител. 80 души биха били бедняци, а 50 от тях – гладуващи. Един от жителите би умирал, 1 би се раждал.

Въображаемото глоуб-село  би имало следния континентален състав: 57 азиатци, 21 европейци, 14 американци (от Северна, Централна и Южна Америка), 8 африканци.
Ако данните не са „евро-тенденциозно” подбрани от източника, е налице мощен потенциал за недоволство, за желаещи да променят местоживеенето и статута си.
Какво би станало с България обаче, ако към етническото ни многообразие добавим десетки или стотици хиляди незаконни пришълци?

В ЕС най-голямото малцинство са циганите (8-10 млн.), като в България и в Румъния относителният им дял и раждаемост са най-високи. Над 80% от ромите живеят в Централна и Източна Европа. 87 % от тях са с основно или по-ниско образование, 1/5 едва са трудово заети, главно с временни и случайни дейности. Безработни са 59% от младите цигани, а всеки 2-ри живее в жилище без канализация. Според изследвания на Световната банка, през 2020 г. всеки 4-ти, излизащ на трудовия пазар, ще е циганин.

Ако се абстрахираме от родните цигани и погледнем аналогичните битови данни от Националния статистически институт на централноевропейската държава «Х»  с по-нисък относителен дял на ромите отколкото у нас, Румъния, Унгария, Словакия, Испания, едва ли ще установим съществени актуални различия. Там, както у нас, на официална битова информация за преселниците от Раджастан и Пенджаб преди 8-10 века не дават гласност в медиите, за да се туширали „опасни ксенофобски настроения”.

Но и тамошните данни са обезпокоителни, вкл. за кръвосмешенията, по които се доближават до показателите на ислямските нашественици. 30 % от браковете в някои ромски групи се сключват между роднини. Млади ромки най-често обявяват за баща на новороденото „най-старшия член на семейството”(обикновено син, бащата е често в затвора). 30 % от уличните проститутки са от ромски произход, а 25 % от тях имат за сутеньор свой роднина. 6 % от циганките раждат за 1-ви път между 14 и 16 години, като 19 % за 1-ви път на 16 г., а средностатистически всяка ромка абортира 4 пъти. 60 % от настанените в детски домове деца са „индоевропейчета”. 51 % от циганетата учат в училища за умствено изоставащи, 22 % пропадат в 1-ви клас, а 25 % на 6-7 годишна възраст са в зоната на вербална дебилност. 56 % от тамошните роми нямат и основно образование; 32,7 % са с основно; 2,5% със средно и  само 0,8 % с висше. Едва 8% учат специалност (занаят). 85 % са безработни, като 60 % над 3 г. 30 % от пълнолетните се прехранват по незаконен начин, 60 % от затворниците са роми, 75 % от ромите участват в престъпни дейности (по места до 95%, при джебчийството, например).

Мнозинството млади роми получават сирашки пенсии. През 14 години броят на ромското население в „държавата Х” се удвоява: от 10 хиляди роми през 1945 г., през 1959 г. са 20 000, 1973 г. – 40 000, 1987 г. – 80 000, 2001 г. – 160 000, 2015 г. – 320 000. Поддържането на 12 000 цигани в затвора струва годишно 148 млн. евро. Социалните надбавки за ромите са 740 млн.евро. Неизчислими са загубите на имущество при „събирането” на желязо. Здравеопазването е безплатно единствено за роми и ресорното министерство не може да изчисли щетите от тази привилегия за неработещи.

За адвокат на ромите плаща държавата. При дял на този етнос в престъпността на страната „Х” от 75 %, това представява друго тежко бреме за държавния бюджет.
Най-талантливата ромка в държавата Х е от шоубизнеса, с криминално проявен син, от баща-рецидивист. Самата тя стана зависима от улични автомати за залагане и 3-членното й семейство се прехранва от години вече от социални помощи.

През 14 г. всички тези проблеми и разходи са удвояват. Удвоява се и рискът за гражданите на държавата Х да станат обекти на престъпления.  Циганският прираст е най-големият риск за сигурността на държавата Х. А за България това не важи ли?

Последното преброяване от 2011 г. показва, че ромският етнос у нас е трети по численост, наброява 325 343 души и е 4,9% от населението. Според проф. И. Томова има демонизиране на циганите и преувеличаване на числеността им, но други анализатори преценяват броя им у нас - от 650 хил. през 800 хил. до и над 1 млн. души (според ДПС, което „умее да усвои” на избори поне 40% от техните гласове). По националната статистика циганите са над 10% от населението в 57 общини у нас.
Искри на недоволство и конфликти между българи и цигани припламват в много селища. Двустранното междуетническо напрежение съживява митове, поражда тревога. Не е забравено участието на цигани в кланетата в Батак и Стара Загора, нито фактът, че цар Борис III не депортира 300-те хиляди цигани и в Европа единствено в България техният брой е по-висок в края на войната, отколкото в началото й. Нашите съюзници и партньори не обичат да коментират обстоятелството, че циганите в Западна Европа са унищожени физически още през средните векове и през Втората световна война (ВСВ). Днешните им останки са разпределени неравномерно в западните държави, но са в ограничен брой и не представляват проблем. Нека не се съмняваме, че циганите от Югоизточна и Централна Европа ще продължат да емигрират на запад, но размерът на тяхната миграция е непредвидим. В 80-милионна Германия има само стотина хиляди мургавелковци, които се обиждат ако бъдат назовавани с модерно-постлибералното „роми”, защото били синти (най-високата каста „преселници” преди векове, изтребени до крак в КЦ Треблинка през ВСВ). Във Франция и Великобритания местните цигани биват стимулирани финансово към номадство и отказ от уседналост (стационарност), в други държави са кастрирали циганки след първото раждане.

През 1945-89 г., без допитване до циганите, бяха предприети казионни мерки за подмяна на културно-битовия им модел - от номадизъм към стационарност, с надежда „вписването“ им в българското общество. Чергарството бе преустановено. Циганите бяха заставени да учат и да работят. Позитивен принос за професионалното обучение имаше и т.нар. трудова повинност в казармата. Но мнозинството българи не подкрепяха активно процеса на адаптация, защото в битовата среда циганите създаваха дискомфорт с липсата на трудови навици и кражби, отсъствието на хигиена, шумното обитаване на съвместни пространства и т.н. Най-дразнещо за българите бе, че адаптацията на циганската общност бе финанирана изцяло от трудовите резултати на българите.

Появиха се и единици адаптирани чистоплътни и работливи цигани, няколко боксьори-шампиони, вкл. международни и футболисти, музиканти като знаменития Ибро Лолов, лоялните към властта обществени активисти  Шакир Пашов и Господин Колев, поетът Усин Керим. Част от ромската културно-творческа интелигенция според М.Иванов, О.Тахир и А.Пашова (дъщеря на Шакир), като „ромският патриарх” Сульо Метков (журналист), режисьора Мануш Романов (Мустафа Алиев), Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов, Васил Чапразов (от Сливен) били обекти на ДС, поради „етнонационалистични и промохамедански уклони”. БКП въдворило Шакир Пашов в Белене, а СДС отлъчва Мануш Романов, един от 39-те протестиращи депутати през 1991 г. Винаги е имало привърженици на популярната фраза:  „има цигани има проблеми, няма ... няма ...” на писателя Анатолий Рибаков , съотнесена към „човек” , но приписвана на Сталин. Не е бил оптимист по темата адаптиране А.Луканов, а още през 60-те години на м.в. външният министър Иван Башев е подхвърлял идеята за репатриране в Индия, но изглежда че моментът е пропуснат. Едва ли еврокомисар като Георгиева е разходвала европейски пари разумно и целесъобразно, но сега моментът Брюксел да бъде убеден за „компенсационна сделка” за желаещи да бъдат репатрирани е неподходящ. На чий гръб да изпратим циганите да живеят там ?

В условията на постлиберализма циганското, прекръстено на ромско общество, се оказа в неразбираеми за него условия. То се отчужди още повече от българското. Изплаваха отделни резултати на предшестваща толерантност, образование и генна съвместимост: Стоян Ганев, Иван Костов, вероятно един от президентите. Публична известност набраха акад. Христо Кючуков, Цветелин Кънчев, Йосиф Нунев, 1-2 лекари, Софи Маринова, но и бат Сали, секретарката в МВнР, която прерастна във филмова звезда; Азис, Кондьо и други чалгаджии, цар Киро, Киро Японеца, Сáко и десетки под. ромски знаменитости от подземния свят. Проф. Чирков си е главно немски възпитаник.  

Неадаптираните цигани се маргинализираха тотално. Изолираха се в гета, някои се върнаха към битовата престъпност и социален номадизъм от цигански  тип. Възникналото в изолация, повишено кръвосмешателство и педофилия, невежество, безработица, криминогенност и мизерия поколение стана хиперагресивно. Цигани преобладават в затворите; безчинстват, особено по селата из Северна България. Масово ограбват реколтата и възрастни, изнасилват, вкл. старици, в т.ч. групово, поругават държавни символи (в Сливен), убиха професор в кв. Захарна фабрика, не спазват финансови задължения, живеят главно от социални помощи и криминална дейност.

Грантовите правозащитници на БХК и тем подобни НПО, прехранващи се обилно на аутсорсингова копанка, журналисти“ на издръжка на фондация „Америка за България“, се провалиха с трясък. Ромското „Европо- и българо-включване” бе пълно фиаско, пореден етап в „нереализуемата вече 9-10 века адаптация”.

В 2 тематични публикации (от 2005 г. и от 03.06.2015 г.)  проф. Ст. Станилов точно констатира, че «Подходът към ромския проблем е изключително повърхностен, следователно каквито и да било програми ще са безрезултатни». А рецепта за решаване няма, и то главно, защото липсва истинска оценка на реалностите. Според него, „резултатен ще е онзи подход, който погледне проблема в очите, като преди всичко пред обществото се формулира истината за него, а след това се обмислят и предлагат мерки”. С автора сме наясно, че въпросната адаптация не е по силите на която и да е държава, където живеят индоевропейските мургавци.  Мнението му изцяло съвпада с това на словашкото държавно ръководство на всички равнища от времето на посланическия ми мандат. Проблемът е, че старите страни-членки на ЕС нямат интерес да признаят, че това е предизвикателство за Обединена Европа, в чиято обща и с размити граници ценностна система няма място за социално чергарстване по цигански тертип. Още повече, че след колапса от закриването на милиони работни места „чрез приватизации” през 1990-2012 г. от ЦИЕ в САЩ, Канада и ЕС бяха изсмукани 20 млн. души работоспособно младо население източно- и средноевропейци. България и Румъния изгубиха 15% от населението си. А сега, без да си дават сметка и отчет за драматичното преселение, от което нашите съюзници и партньори спечелиха квалифицирана, евтина цивилизована работна сила,  егоцентрично ни заливат с нови ангажименти към новия асортимент от кандидат-европейци, резултат и от тяхната недалновидна политика!  А мюсюлманските михлюзи представляват заплаха за въздействие именно върху нашите мюсюлмани, с които се погаждаме поне от над век.

Ако примерът с неадаптивните от над 900 години цигани е недостатъчно убедителен, ето още един очевaден факт, с адаптацията на афроамериканците към белокожите в САЩ. От времето на президента Кенеди до Обама за целта са изразходвани повече от 700 млрд. долара, само за преки програми. Резултатът е -  адаптирани са едва 25-30% от чернокожите граждани на Съединените щати. Останалите живеят в гета, където властват хаос, наркотици, престъпления.

Изглежда, че ислямистките групировки губят войната в Сирия и още по-нагло ще се домогват до Европа. Зомбираните ни от лични зависимости политици папагалстват, че щяли да победят терористите със силата на духа, повтаряйки клишетата, че  няма да се откажем от нашите ценности и няма да затворим границите.

Европейските и български лидери трябва да превъзмогнат своите зависимости и инфантилистични илюзии, че САЩ или ЕС биха могли да изнесат като стока т.нар. европейски ценности в ислямския свят или пък наивно да разчитат, че ислямските орди ще ги спазват в Европа. Срещу нашествениците трябва да се действа безкомпромисно. Кому е нужен респект към „правата им” или към тяхната „различност”? Няма защо да се самобичуваме в собствената си страна, че сме били предизвиквали навлеците с отбелязването на християнските ни празници.

Час по-скоро постановлението на Министерския съвет в оставка за разселване на  талибани сред немладото ни крайгранично население следва да бъде отменено.
Срещу случаите на корупция и нелегално преминаване и трансфериране през границите ни следва да бъдат предприети най-сурови, военни санкции. Граничарите и военнослужащите ни там трябва да заредят автоматите за стрелба.  А нелегалните мигранти да се екстрадират по-експедитивно!

Ако в нечии глави вирее, или е манипулативно имплантирана, опростенческата налудничава фикция за създаване на общество по модела на възникването на САЩ: чрез колонизация от авантюристи, криминогенни, но и дузини предприемчиви «заселници'; изтласкване на оцелелите аборигени в резервати, с последващи етнико-културна адаптации на микс-населението – за България тя е абсолютно нерелевантна.
 
Тя ни отрежда мястото на индианците в схемата, дори не тeзи на Винету, Токай-Ихто или Оцеола.

Д-р Огнян Гърков,
с л.д.р. посланик,  член на БДД