Реклама / Ads
2| 6986 |02.08.2007 МИНАЛО

Доблестно въстание срещу цяла империя

.
Илинденско-Преображенското въстание, което избухва на 2 август 1903 г., е връхната точка в национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Организатор на бунта е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).
 

Ирина Калчева

След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки и стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията зачестяват. Само през първата половина на 1903 г. са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун и вземат решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса обаче не присъстват ръководителите на организацията Гоце Делчев и Дамян Груев. Задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към решението. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и счита, че без подкрепата на Русия и България може да се стигне до ново поражение, но след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има. На 4 май Гоце Делчев е убит на път за конгреса на Серския революционен окръг.

В края на април 1903 г. още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите”, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на „Отоман банк”, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката.

ilindenskopreobrajenskotovuztanie.jpgВ ръководните среди на организацията няма единно виждане за методите на революционната борба – мненията на водачите варират от организиране на терористични актове през перманентна революция, целяща постигането на по-голям териториален и времеви обхват, до масово и внезапно въстание с участието на населението. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) – Илинден. Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август – Преображение, а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември – Кръстьовден. Следователно се възприема идеята за перманентна революция.

Боевете в Македония започват на определения 2 август 1903 г. (Илинден). Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза (околия). В освободения град Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. Във временното правителство представителство имат и трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население, което предизвиква  възхищението на един австро-унгарски дипломат: "Доблестно въстание срещу цяла империя".

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия и на 19 август (Преображение) пукват първите пушки на Странджанско. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград. Провъзгласената тук Странджанска република започва да се грижи за живота и поминъка на населението.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна вражеска войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 жители търсят убежище в Княжество България. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. Въстаниците обаче постепенно изчерпват своите сили, а България не може да се  намеси пряко в конфликта поради външнополитически причини. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход, прехвърляйки отговорността върху софийското правителство. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако Великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Европа и този път обръща гръб на стремежа на българите към свобода.  Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват Мюрцщегските реформи, които предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до България да обяви война на Турция. При съществуващата международна обстановка обаче, Кнжеството няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната, независимо от своите различни схващания, съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на Великите сили българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. В крайна сметка обаче главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост на страната. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Неслучайно Гоце Делчев твърди, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня“. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на Княжеството за решителни действия. Също така, Илинденско-Преображенското въстание започва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга, а и през 1903 г. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 8762 |02.08.2007 Убиецът от „Мълчанието на агнетата” и „Американски психар” . 1| 7142 |29.07.2007 Пътеводител за ада . 4| 8634 |26.07.2007 Доктор Смърт . 18| 17988 |21.07.2007 Салемските вещици

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads