62| 10471 |18.07.2020 МИНАЛО

Ела, Дяконе, да извървим проклетия и свещен път

Васил Левски

Ехти гласът на протестите. На глухи се правят велможите. Не ги засяга сякаш гласът на недоволството, потънали в своя лукс от политиката изтръгнат. Подиграват се на младите по площадите, събират се и решават да управляват докато те решат. До тях е прокурорът. С него се мислят за недосегаеми, а с полицията – непобедими. Наистина ли?

А днес се е родил Апостола. Дякона, който съзря революцията като верния път. Човекът, който извиси българите до иконата на Свободата. Площадите днес са озарени от неговата искра. Крясъкът на хилядите гърла е продължение на неговото послание „Свобода или смърт“…

Колко си ни нужен днес Апостоле! Застани до нас, поведи ни… Всъщност вече знаем пътя. Ще го извървим. Проклет път, свещен път!

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Николина Милева)

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
Февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.

Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.

Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе,
не мечти, а пари, а пари…

Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв странен Васил,
за жени и мъже по бикини –
кой се влюбил и кой се напил.

Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

НАКРАТКО
(Николина Милева)

Здравей, Василе, пак съм аз. Накратко:
Животът във родината е сприхав.
За лъвска чест недей да питаш, братко…
гримът и силиконът я убиха.

Замина мама нейде по чужбина,
а татко се залюби със виното,
прокле и занаята, и поминъка,
и трайно се отказа от доброто.

А аз мълвя, Василе, малко тъжна,
(родих един юнак, но е за двама).
че нещо по душицата ми стърже,
че нещо все ми липсва и го няма.

Родината, Василе, се спомина.
Деца продават себе си и дрога.
Родината настина нелечимо
и нямаме ваксина за прелома

на цялата си пошлост през годините.
Родината, Василе, не е днес
искрата пламнала в красиво сините
очи, да притрепери оня фес.

Ти на мене прощавай, Василе.
И прости на народа страхливи,
че си спомня за твойто бесило
само нейде към края на зимите.
…
Да е българин Господ, Василе!
И Васил да прилича на Господ.
В тези тихи очи да се скрия.
В тази бездна бездънна, Апостоле!

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Златина Великова)

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава Беемве.

На „пътя към Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там, под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

"НАРОДЕ????"
стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...

Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?

Той - чистият, с безсълзните очи?