Какво пише в досието на Мерилин Монро?

Мерилин Монро не е била проста блондинка. Точно обратното - тя е обичала да чете книги, при това много. В личната й библиотека са открити автори като Албер Камю, Джеймс Джойс, Уолт Уитман и Томас Ман. Освен това легендарната актриса е писала стихове и е била изключително чувствителен и нараним човек.

А дали е била и комунистка? Да, била е - така поне твърди един анонимен източник, обадил се на 3 юли 1956 г. в редакцията на “Ню Йорк дейли нюз”. Човекът разказал на журналистите, че драматургът Артър Милър, за когото малко преди това Мерилин Монро се омъжила, бил член на американската Комунистическа партия, а религиозната им сватбена церемония била нагласена. Анонимният източник твърдял още, че Мерилин Монро се движела в орбитата на комунистите и че пари на фирмата й “Мерилин Монро Продакшънс” били открити по сметки на Комунистическата партия. За това анонимно обаждане се знае, защото седмица по-късно то било докладвано на ФБР, което от своя страна го отбелязало в досието на актрисата.

Защо ФБР е следило Монро?

Службите започват да следят Монро през август 1955 година, когато тя подава молба за виза в руското посолство. По-късно неназован източник разказал на ФБР за нейно пътуване до Мексико, където тя се срещала с американски комунисти. Същият източник твърдял, че ставало дума за бивши и настоящи членове на Комунистическата партия, както и за техни близки и познати, които се отнасяли със симпатии към комунистическите идеи и Съветския съюз. В досието е отбелязано, че именно по време на тези срещи Мерилин Монро е завързала близки отношения с човек, чието име умишлено е заличено в документацията - за да не бъде установена неговата самоличност.

Досието на легендарната американска актриса съдържа информации за нея почти до смъртта й - не само доклади на агенти, но и изрезки и снимки от вестници и списания. Разсекретените 31 страници от досието не са пълният обем на информацията, събрана от службите. ФБР твърди, че остатъкът от досието бил изчезнал при едно преместване.

За 50-та годишнина от смъртта на актрисата, починала на 5 август 1962 г., агенция Асошиейтед прес стартира голяма кампания, чиято цел бе да накара ФБР да разкрие обстоятелствата, при които е била изгубена останалата информация за актрисата. Журналистите се надяваха да разберат повече и за цензурираните места в досието - например за човека със заличеното име, с когото Монро се запознала в Мексико.

В основата на всичко това стои всъщност въпросът за смъртта на актрисата, която е обект на всевъзможни конспиративни теории. Монро е имала бурна връзка с президента Джон Ф. Кенеди, а по всяка вероятност и с неговия брат Робърт Кенеди. Президентът е бил и последният човек, който е разговарял с нея по телефона малко преди ранната й смърт. Според една от версиите, Мерилин Монро е станала жертва на заговор и е била ликвидирана от ЦРУ. Има и предположения, че смъртта й може да е дело на мафията. Или пък на ФБР. А д-р Томас Ногучи, провел аутопсията на тялото, е записал в документацията, че не изключва вероятността Мерилин Монро сама да е посегнала на живота си.
Мерилин през 1949 година

Каква ирония само!

Но и други въпроси остават без отговор. Един от тях е особено интересен: прав ли е бил анонимният източник, който се обадил в редакцията на “Ню Йорк дейли нюз”? Бил ли е наистина Артър Милър подставено лице на комунистите? Самият той разказал веднъж пред разследваща комисия, че през 30-те години е членувал в марксистка група. Нищо повече. И все пак: факт е, че след 1936 година Артър Милър е откровен антифашист; през 1937 година е мълчалив наблюдател на показните процеси на другарите в Москва; изолационист в периода 1937-1939 г., когато Съветският съюз и Хитлеристка Германия са съюзници; и отново антифашист след нападението на Германия над Съветите; по-късно отявлен критик на войната в Корея и т.н. и т.н...

Може пък наистина Артър Милър да е повлиял на съпругата си по отношение на политическите й убеждения. Ако това действително се е случило, ще се окаже, че секс-иконата на свободния Запад е била комунистка. И това ако не е ирония на съдбата...

Е. Лилов
Дойче Веле