Св. Св. Кирил и Методий-деца на солунски военачалник

Солунските братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Съществува и спорна хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя.

Методий е големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист, който е влиятелна личност в Империята, главен министър и регент на Михаил III и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.

Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 843 г. Константин започва да учи в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград. Константин владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.

Ето и част от дейността и мисиите на Константин-Кирил: преподавател в Магнаурската школа и патриаршески библиотекар; църковно-политическа дейност - диспут с Йоан VII Граматик; Багдадска дипломатическа мисия при сарацините; Брегалнишка мисия; Мисия при хазарите; Мисия при аланите; Великоморавска мисия; Мисия в Панония; Борба с триезичната догма - Венециански диспут; Мисия в Рим.

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон" в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята - Климент Охридски. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира „Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 г.

За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Според "Пространното житие" на Методий, когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист, главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на неговия син Михаил III. Неговият ранг е втория след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.

Ето и част от дейността и мисиите на Методий: Управител на "Склавиния"; Съставяне на глаголицата; Хазарска мисия; Аланска мисия; Първа част на Великоморавската мисия; Панонска мисия; Римска мисия; Втора част на Великоморавската мисия; Бохемска мисия. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изследвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария", неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.