Петък, 20 Октомври 2017, 19:21
Frognews
3| 11044 |27.09.2016

„Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до „Таймс“

.
Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „турци“, вкл. мохамедани-българи. Това пише до ”Таймс” на Артър Ж. Евънс.
В края на XIX Балканите са популярна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват голяма част от личния си и професионален живот в служба на държавите от полуострова.

Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и по-точно – античната Троя – Хайнрих Шлиман. Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс сам е участвал на място в разпределението на помощите.

Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на английския археолог и е адресирано до в. „Таймс“. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително –  „Кои са македонците?“. В него обаче, авторът далеч по-еднозначно излага своето становище за областта Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тема, която и до днес предизвиква остри противоречия в междудържавните отношения на Балканите.

Винаги сме твърдели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ чрез писма, речи или документи, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето и позволява на съвременния човек да направи информиран избор в какво да вярва. Желаем Ви приятно четене!

„Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „турци“, вкл. мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание.

Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „македонци“.

Фактът е, че дори в тази страна, и то при зинтерсованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти.

Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо.

Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.“

Марио Мишев

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Музеят на авиацията в Крумово отваря врати за празника 0| 2686 |16.10.2017 . 104 г. от кървавата история на тракийските бежанци 4| 5088 |08.10.2017 . Юрген Рот пред Фрог: В България всичко става ”Just for show” 1| 6701 |29.09.2017 . Отварят за граждани залата, в която бай Тошо беше свален от власт 1| 4589 |29.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах