Най-великите незаснети филми в историята

Но кои са най-иконичните заглавия измежду всички незаснети високопрофилни произведения? Наскоро от културната секция на Би Би Си подбраха селекция от най-митичните и дискутирани кинематографични "аборти". Много от тях продължават да владеят колективното въображение на киноманите, които горчиво съжаляват, че не са се получили. Най-яркият пример извън всякакво съмнение е "Наполеон" на Кубрик. Той редовно се озовава начело на класации за неродени филми, които най-много хора искат да видят реализирани. Обсесията на великия режисьор Стенли Кубрик ("2001: Космическа Одисея", "Портокал с часовников механизъм") по Наполеон Бонапарт продължава с десетилетия. Кубрик е искал да заснеме епична биографична драма за живота на френския император, която да предефинира историческия жанр. Режисьорът е виждал Оскар Вернер като Наполеон и Одри Хепбърн в образа на неговата дама Жозефин. Но проектът се разраснал прекалено много и от студиото "Метро Голдуин Майер" го прекратяват.

Огромната изледователска работа и предварителни материали на Кубрик, който умира през 1999-а, обаче остават и сега неговият приятел и колега Стивън Спилбърг планира да възкреси проекта за телевизията.Единственият друг незаснет филм, който е можел да се мери по епичност с "Наполеон" на Кубрик е "Ленинград" на Серджо Леоне. След монументалния успех на "Добрият лошият и злият", "Имало едно време на Запад" и "Имало едно време в Америка" Леоне поискал да направи грандиозна военна драма за обсадата на Ленинград по време на Втората световна война с Де Ниро в главната роля и с музика от Енио Мориконе. Италианският визионер успява да осигури гаргантюански бюджет от 100 милиона долара, но внезапно умира от инфаркт през 1989-а година на 60-годишна възраст.

"Клейдоскоп" на Алфред Хичкок е друг легендарен незаснет филм. Майсторът на съспенса е искал да създаде провокативен, радикален филм, прекрачващ границите с много насилие и сексуалност. В центъра на историята са били три убийства - все пак говорим за Хичкок. Големият майстор обаче не намерил достатъчна подкрепа и замразил филма. Някои от темите на проекта са рециклирани в творбата му от 1972-а "Лудост".

Преди опустошителния триумф на "Гражданинът Кейн" от 1941-а да прати режисьора и сценарист Орсън Уелс на върха на света, той е познат като вундеркинда зад радиопиесата "Война на световете". От студиото RKO му предлагат златна сделка за два филма. Първият трябвало да е екранизация по "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад. Но в един момент проектът станал прекалено скъп и затова Уелс предпочел да заснеме "Гражданинът Кейн".

Освен с шедьоври като "Бразилия" и "Страх и омраза в Лас Вегас" Тери Гилиъм е познат като режисьора с най-лош късмет. Тази печална слава му е най-вече заради проваления проект "Мъжът, който уби Дон Кихот". Визионерът Гилиъм на два пъти се опитва да екранизира класиката на Сервантес и двата пъти неуспешно. Първото разочарование е през 2000-та година, когато проектът с Джони Деп в главната роля се разпада след серия от непреодолими препятствия, сред които унищожени от буря декори и проблеми с осигуряването на застраховки за екипа. През 2010-а Гилиъм се пробва пак, този път с Робърт Дювал в главната роля, но отново не успява да довърши филма. Но Тери не се предава и е обявил, че ще пробва пак тази година. Истински мечтател като героя на Сервантес.

"Филмът, който никога няма да видите" е заглавието на есе, написано от култовия режисьор Алехандро Ходоровски и посветено на неосъществения му широкоекранен прочит на фантастичната класика на Франк Хърбърт "Дюн". Филмът остава незаснет, но концептуалните рисунки на легендарния Х. Р. Гигер дразнят въображението. Впоследствие романът "Дюн" е екранизиран от Дейвид Линч, който го нарича "най-голямото разочароване". Самият Линч има един недовършен филм - сюрреалистичния "Рони Рокет". Много от темите на неродената творба намират своето място в "Туин Пийкс" и "Изгубената магистрала".

Всички ценители на качественото кино само могат да съжаляват, че тези филми не са станали реалност.