Петя Дубарова щеше да навърши 53. Но си остана на 17!
"... Петя Дубарова. Тя беше птица - вярваше, че и ние сме такива, че приличаме на нея. В мига, когато се усъмни, че аз - че ние - сме престанали отдавна да вярваме в крилете си - Тя отлетя. Печалното изумление, с което следим полета й, е единственото, което ни остава. Всичко друго е в нейната книга."
Христо Фотев
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
(Петя Дубарова, "Време")
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
(Из "Да съм слънчево момиче", 1975 г.)
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учила е в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
Моля, подкрепете ни.