Последният премиер на Живков заживя с дружка от младини

Близкото му запознанство със Спанчева датира от далечните 60-те години на миналия век, когаго двамата работят рамо до рамо в апарата на Централния комитет на комсомола.

Както се знае ЦК на ДКМС бе главната ковачница на кадри по онова време. Там Атанасов се издигна до първи секретар на организацията, а Ани Спанчева първо бе шеф на отдел „Учаща младеж”, а после и секретар на централното ръководство. Едновременно с актив в комсомола, тя може да се похвали и със завидни позиции в партията – през 1966 г. става кандидат-член на ЦК на БКП и е такава чак до 10 ноември 1989 г.

Административната кариера на Спанчева също е добра – от 70-те години е зам. министър на образованието и работи основно в тази сфера. Тя е сред основателите на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”, навремето бе много активна в подготовката на межуданародната детска асамблея „Знаме на мира” под патронажа на Людмила Живлкова. Днес тя е в състава на клуба на ветераните от БСП в централната част на столицата. Преди време Спанчева разказа драматично, че на една от сбирките на клуба, буквално до нея е починал от инфаркт Иван Абаджиев, бивш кандидат член на Политбюро, също комсомолски деятел от миналото.    

Първата съпруга на Георги Атанасов също е от комсомолските редици. В младостта си той сключва брак със сътрудничката на отдел „Международен” на ЦК на ДКМС Вера Маргина. Тя е родом от Берковица завършила е френска филология. Омъжва се за бъдещия премиер, когато той е шеф на отдел „Студенти” в младежката организация.

Втората съпруга на Атанасов бе известната телевизионна журналистка от екипа на Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя" Людмила Филипова, която е покойница от няколко години.

 Шефът на 75-тото правителство на България живее със Спанчева в обширния си апартамент ва бул. „Руски”, точно срещу Руската черква. В същата кооперация живеят и други известни хора – например тв водещия от БНТ Димитър Цонев. Георги Атанасов можеше преди месеци да се види на разходка по жълтите павета. Днес обаче краката го наболяват и той почти цялото време прекарва в любимия си фотьойл вкъщи. Преди това той ходеше редовно и на лечебни процедури в болница „Токуда”.

Проблемите със ставите са само част от купищата болежки, които са налегнали отдавна експремиера. Макар краката да не го държат и да пие шепа хапчета, последният жив член на Политбюро се радва на бистър ум и все още с лекота си спомня събития от своята политическа кариера и жизнен път. Атанасов е историк по образование, продължавал да се интересува от всичко, което става по света и у нас, следял новините по телевизията и радиото, четял вестници, които му купувала дружката Ани.

 Георги Атанасов отдавна ограничи публичните си изяви. Той наследи на поста премиер Гриша Филипов и ръководи правителството от 1986 до началото на февруари 1990 г., когато бе заменен от Андрей Луканов. Днес Георги Атанасов все още не може да прости, че след 1989 г. бе свален от всички постове в партията и държавата, а през 1992 г. бе осъден на 10 години затвор по нашумялото тогава дело „Сираците". Съдът го призна за виновен и той изкара около година в затвора в Кремиковци. След това бе помилван от президента Желю Желев заради влошеното си здраве.

Последната публична проява на Атанасов бе на погребението на бившия вицепрезидент, и дългогодишен шеф на Генщаба ген. Атанас Семерджиев.

Преди време Георги Атанасов и Ани Спанчева подписаха открито писмо до Михаил Миков, тогава лидер на БСП. Там бяха отправени остри думи против пронатовската и атлантическата политика на столетницата. В писмото военният министър от кабинета „Орешарски” Ангел Найденов бе наречен „Ястреб”, а външният Кристиян Вигенин бе обвинен, че одобрявва военните бази на САЩ и легитимира властта в Украйна. Имаше критики и срещу Сергей Станишев. Острият протест срещу „Позитано” бе озаглавен „Безгръбначие или национално достойнство” и бе подписан от 150 леви интелектуалци.

 През 1965 г. в знаменитата 65 аудитория на Софийския университет става прочутото за онова време литературно четене на сатирици. Аудиторията била препълнена от студенти и преподаватели. Чели свои сатирични стихове и епиграми най-изявените сатирици - Радой Ралин, Марко Ганчев, Димитър Стойчев, Донка Райнова, Иван Коларов, Александър Миланов и др. Всеки стих взривявал аудиторията. Организатор на проявата бил студентът от Русе Йордан Палежев.

Веднага след рецитала последвали и административни мерки срещу Палежев – бил изключен от комсомола и университета. Мълвата разказва, че самият Тодор Живков побеснял, когато му прочели епиграмите от рецитала. Тогава произнесъл историческата си фраза за интелигенцията: „Ние ги пуснахме до миндера, те се качиха на миндера!“ Много години след това (вече) писателят Йордан Палежев си спомня „конското”, което му чели Ани Спанчева и Атанасов за организирането на скандалия литературен рецитал в 65 аудитория: „Заседание на бюрото на ЦК на ДКМС. Предварителен разговор при секретарката на ЦК Ани Спанчева. Груби нападки по повод моята „подмолна дейност“ като организатор на четенето; правя й забележка, че подобни изрази не подхождат на една дама. Тогава в ход влиза темата за идеологическата диверсия. Пред бюрото Спанчева продължава тирадата си, определяйки случая със сатиричното четене в университета като резултат на тъкмо такава диверсия. Заседанието водеше Георги Атанасов – по-сетнешният министър-председател на България.”

 Наборе.бг