Путин ни предупредил, че в архивите на КГБ има неудобни за нас тайни

Комунистически Франкенщайновци са измислили десетки способи за унищожение на хора, считани за предатели на комунистическата идея. Сред жертвите са и не малко българи. По време на посещението си в България руският президент Владимир Путин заявил на своя домакин Георги Първанов, че отварянето на тези архиви може да донесе немалко огорчения за българската страна. Това той казал по повод питането на Първанов кога Москва ще ни предостави архиви, свързани с България, които години наред са били засекретени.

Историци припомнят, че за втори път ни предупреждават, че ще страдаме, ако се отворят архиви от близкото и по-далечно минало, свързани с нашата история. В началото на 80-те години на м.в., по време на преговори с турската страна за предаване на архиви, свързани с Апостола на свободата Васил Левски, турски политици и историци ни предупредили: "Не настоявайте толкова, защото ще плачете, когато ги видите." Въпреки това част от документите все пак пристигнали в София. От тях станало видно, че Левски не се е държал театрално героично по време на процеса и е признал много от обвиненията. Смята се обаче, че е направил това, тъй като било ясно, че турските власти имат достатъчно сведения за дейността му. Но това е друга тема.

Защо Путин е предупредил Първанов да не се натискаме толкова за секретни папки от хранилищата на КГБ? Една от причините вероятно са тайните около т.нар. „лаборатории на смъртта", които са работили за КГБ и Военното разузнаване, известно като ГРУ. В тях са експериментирани различни отрови и химически елементи за ликвидиране на хора.

Още през втората половина на 30-те години на м.в. в НКВД е била създадена специална лаборатория по токсикология. Тя била ръководена от бригадния военен лекар, полковник и професор Григорий Майрановски. Наричали го "Д-р Смърт" (за него ще напишем отделно в следващите публикации за тайните архиви на КГБ). Същият този човек до 1937 година е ръководил специална група по отровите в Института по биохимия към Академията на науките на СССР. По същото време службата за държавна безопасност създала и Институт по биохимия, начело на който застанал полковникът професор Сергей Муромцев. Запомнете тези имена. Това са бащите на някои от най-пъклените отрови, използвани за премахване на политически противници.

В архивите на КГБ е записано, че през 1951 г. Майрановски е бил арестуван и осъден на 10 години затвор за "научната си дейност". През 1960 г. той е освободен, но умира "при доста съмнителни обстоятелства", пише в един от документите с гриф "строго секретно". Предполага се, че е бил премахнат чрез една от отровите, които сам бил създал. Мотивите са ясни - професорът знаел много.

От затвора Майрановски писал писма на Берия, в които молел да бъде освободен. Той изтъквал и заслугите си към Отечеството. В едно от прошенията си той пише буквално: "Лично с двете си ръце съм унищожил не един от заклетите врагове на съветската власт, в това число външни и вътрешни, както и всякакви националисти". Междувпрочем, по време на процеса срещу самия Лаврентий Берия, срещу него е било повдигнато обвинение за отравянето на четирима души. Престъплението той извършил в съучастничество с генерал Павел Судоплатов. Същият, който бил натоварен лично от Сталин със задачата да "спасява" Георги Димитров, като "неутрализира" всички негови политически опоненти. Така се раждат лагерите в Ловеч и Белене... В текста на присъдата, прочетена от Върховния съд през 1958 г., се казва:

"Берия и неговите съмишленици, извършвайки тежки престъпления срещу човечеството, са експериментирали особено мъчителни отрови върху живи хора. Подобни престъпни опити са се провеждали върху хора, осъдени на смърт или до живот. Те били главно лица, неудобни на Берия и неговия кръг. Специална лаборатория за производство на различни силни отрови е била създадена и е работила от 1942 до 1946 г. под ръководството на ген. Судоплатов и неговия заместник ген. Ейтингон. Използвали се препарати, които задължително били изпробвани върху хора."

В архивите на КГБ има сведения, че такива отрови са използвани за отстраняване на дейци на Коминтерна, които по онова време живеели в Москва. Сред тях са били Георги Димитров, Васил Коларов и други българи. Част от тях били изпратени в лагери, като Кръстьо Раковски, а други изчезнали безследно. Самият Георги Димитров, който в края на 40-те години бил докаран със специален самолет от София на лечение в Москва, умира при доста съмнителни обстоятелства. Сензационното обаче се крие в сведенията, които насочват към самия Димитров и Коларов, които са знаели за "мерките", предприети срещу техни съотечественици, но не са се противили.

През 1946 г. чрез отрова е бил ликвидиран лидерът на украинските националисти Шумский, който бил изселен в Саратов. През 1947 г. бил отровен и католическият архиепископ на Закарпатието Ромжа. И двамата починали от остра сърдечна недостатъчност, констатирали лекарите. Следствието обаче открило в организма и на двамата една и съща отрова, произведена от кураре. Нещо повече - има сведения, че смъртоносната инжекция на Шувский направил самият Майрановски в присъствието на ген. Судоплатов.

Българският комунистически деец Григоров пък починал след автомобилна катастрофа. Оказало се, че докато му била оказвана първа помощ, му е инжектирана отрова. След години става ясно, че и самата катастрофа е била "организирана" от чекисти. Това признават участници в акцията, които по-късно са разследвани за деянията си.

Жертва на отровите на Майрановски става и евреинът от Полша Самет, който бил в основата на екипа, работил по супернова подводница в Уляновск. Когато органите разбрали, че Самет има намерение да замине за Палестина, група чекисти го отвлекли извън града, където му инжектирали кураре. Констатацията била: остра сърдечна недостатъчност.

Един от сътрудниците на Коминтерна - американецът Огинс, също бил застигнат от смъртоносната инжекция. Историята е достойна за филм на Холивуд. Американецът бил обвинен в предателство и тикнат в затвора. Съпругата му обаче се обърнала към американските власти да помогнат за неговото освобождаване. По този повод дипломат на Вашингтон се срещнал с големи клечки от Кремъл, пред които изложил позицията на своето правителство. По-късно се срещнал и със самия Огинс в Бутирския затвор. Всичко се развивало по план. "Неочаквано" обаче Огинс получил криза и бил откаран в затворническата болница. Там му били "спасителна" инжекция, от която той предал богу дух...

По същия начин бил "лекуван" някой си затворник Дочев от Пазарджишко, който също не преживял острата сърдечно недостатъчност, която го "връхлетяла". Случаят е описан от американската дипломатическа мисия в Москва през 1947 г. От страна на София обаче никой не се заинтересувал за съдбата на българина и как така умира при странни обстоятелства. Нещо повече - предполага се, че нашите власти са прикрили случая, за да няма въпроси около неизяснената смърт.

Следва продължение.