12|
11350
|30.04.2015
МИНАЛО
Раковски: Знамето ни показва, че сме арийци
Пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България. Великия националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение, казва че задължително Българското знаме трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят. Раковски освен създател на национално-освободителното движение на Българите е и първия, който прави опит да оповести сред българите какъв е техния произход.
Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на Изтока. „Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ изрича Г.С. Раковски
При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също – трите основни съсловия на обществото. Бяло- духовенство, зелено- работници, червено- войници. Трите цвята са разположени хоризонтално не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре – символично, армията става най-важната и всички сили на нацията се влагат в нея, припомня burgasnews.
Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.
Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.
Днес за съжаление ние нямаме ясни доказателства за това какво е било знамето на древните Българи. От учебниците по история сме чували, че това е била конска опашка. За това се съди по един от отговорите на Папа Николай I до Кан Борис I Михаил. Конската опашка е наистина един символ на мощ, често използван у иранските народи в това число и у българите, но един такъв символ, окачен по копията на половината бойци, не ги могъл да играе ролята на официално знаме. Въпреки, че не знаем какво е било знамето на древните българи, ние все пак сме запазили спомена за него в народната памет и успешно сме успяли да го съхраним в съвременният ни флаг.
Днес българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е, но без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира. И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им. Този вид на знамето обаче не е случайност. През целия период на Османското робство байраците на българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от тези три цвята.Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята.
При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също – трите основни съсловия на обществото. Бяло- духовенство, зелено- работници, червено- войници. Трите цвята са разположени хоризонтално не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре – символично, армията става най-важната и всички сили на нацията се влагат в нея, припомня burgasnews.
Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.
Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.
Днес за съжаление ние нямаме ясни доказателства за това какво е било знамето на древните Българи. От учебниците по история сме чували, че това е била конска опашка. За това се съди по един от отговорите на Папа Николай I до Кан Борис I Михаил. Конската опашка е наистина един символ на мощ, често използван у иранските народи в това число и у българите, но един такъв символ, окачен по копията на половината бойци, не ги могъл да играе ролята на официално знаме. Въпреки, че не знаем какво е било знамето на древните българи, ние все пак сме запазили спомена за него в народната памет и успешно сме успяли да го съхраним в съвременният ни флаг.
Днес българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е, но без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира. И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им. Този вид на знамето обаче не е случайност. През целия период на Османското робство байраците на българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от тези три цвята.Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads