Скандалът „Люински”

Ирина Калчева

В основата на политическия сексскандал „Моника Люински” стои сексуалната връзка между президента на САЩ Бил Клинтън и двадесет и една годишната стажантка в Белия дом Моника Люински. Извънбрачната афера и нейното шумно разследване водят до процедура по импийчмънт на държавния глава през 1998 г. След 21-дневен процес в Сената, Клинтън е освободен от всички обвинения, включително лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието.
Историята започва през 1995 г., когато Моника Люински, която току-що е завършила колежа „Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този период датира и тяхната сексуална връзка. След като техните взаимоотношения започват да се охлаждат и Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя на своята приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента. Трип обаче записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че във връзка с казуса „Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, в която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън. Записите попадат при Кенет Стар, който разследва държавния глава по редица обвинения – Скандала Уайтуотър, Файлгейт и Травългейт.
Новината за аферата „Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., а на 21 януари излиза публикация в най-популярния вестник „Вашингтон Поуст” и скандалът избухва с пълна сила. Клинтън отрича обвиненията, но поради шумния медиен отзвук историята не може да се потули и Белият дом настоява за обяснения. На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично подкрепя своя съпруг по време на скандала и заявява в едно телевизионно предаване, че целият компромат всъщност е част от крупен план за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в сила от деня на встъпването му в длъжност.
В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но не могат да се приведат сигурни докзателства освен записите, тъй като Моника Люински отказва да коментира аферата. Събитията са катализирани, когато на 22 май 1998 г. федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли с. г. Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като осигурява на Кенет Стар и доказателството за нея – прочутата синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я запази, без да я почиства!). Това е решителното доказателство за вината на Клинтън, тъй като ДНК анализът може да опровергае неговото изказване от 26 януари.
На 17 август президентът Клинтън прави самопризнание пред съдебни заседатели, че е имал „непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер той прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс. Погледнато от тази гледна точка, той не следва да бъде обвинен в публична лъжа за отношенията си с Люински. След събирането на още доказателства, Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен $90 000. В крайна сметка обаче след 21-дневен процес, на заседанието на 12 февруари 1999 г. Сенатът отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. с 55 гласа „невинен” срещу 45 „виновен”.