Страсбург присъди рекордно обезщетение от 462 хил.евро на собствениците на Синята къща в Пловдив

„Решението илюстрира поредния системен проблем на несъответствие на българското законодателство и практики с правните стандарти на ЕСПЧ и по-специално с принципа за върховенството на правото. Този принцип предполага непререшимост на окончателните съдебни решения", коментира още адвокат адвокат Михаил Екемджиев пред De Fakto, който представляваше седмината жалбоподатели пред Европейския съд.

По същия казус преди повече от година съдът в Страсбург  прие,  че е  погазена правната сигурност и правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си. Даде и 4 месеца срок на правителството да се споразумее с наследниците на Павлитовата къща за размера на обезщетението за имуществени вреди, което ще им плати, а то може да възлиза на стотици хиляди евро.

Така се и оказа,  след като държавата не постигна споразумение със собствениците, сега трябва да им плати обезщетение от близо едни милион лева.  Част присъдените средства са за  пропуснати ползи, друга част е за цената на имота, приспаднати са подобренията, направени от държавата.

------------------------------------

Павлитовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение още през 1949 г. През 1966 г. е национализирана по реда на Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ), а на собствениците е платена компенсация от малко над 14 000 лв.

През 1992 г. излиза Законът за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ). В срок бившите собственици подават молби до кмета на Пловдив за връщане на имота им. Той отказва и следва обжалване пред Пловдивския окръжен съд и впоследствие пред Върховния административен съд.

След пет години, през октомври 1998 г. ВАС излиза с окончателно решение, с което отменя отказа на кмета на Пловдив за връщане на Павлитовата къща.  Така ВАС де факто реституира имота на бившите му собственици и приема, че случаят отговаря на всички изисквания, които поставя ЗВСВНОИ, за да им бъде върнат (сградите съществуват и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало). Наследниците изпълняват и последното условие на реституционния закон и връщат платените през 60-те години 14 732 лв. Къщата е отписана от актовите книги за общинска собственост, а на новите стари собственици са издадени нотариални актове.

Вместо обаче да влязат във владение на имота си,  собствениците близо две десетилетия са в дебрите на  десетки нотариални покани и искания за срещи до Община Пловдив и Националния дарителски фонд „Тринадесет века България“, които владеят Павлитовата къща. И не желаят да я предадат на собствиниците.

Затова през 2003 г. наследниците подават ревандикационен иск срещу Община Пловдив и фонд „13 века България“. ( Иск на невладеещия собственик срещу владелеца – несобственик. Чл.108 ЗС гласи, че „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.” )

Четири години по-късно,  през май 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с окончателно решение, което ще стане причина за осъждането в  Страсбург.

С решението си ВКС на практика отменя реституцията на Павлитовата къща, която е постановена с влязло в сила решение на Върховния административен съд още през 1998 г.  ВКС приема, че по делото във ВАС срещу отказа на кмета да реституира имота не са участвали като страни Община Пловдив и фонд „13 века България“, „поради което те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за тях“.

Девет години  по-късно съдът в Страсбург категорично отхвърли подобен извод. Междувременно, след  решението на ВКС всички граждански съдилища, гледали ревандикационния иск – Районният и Окръжният в Пловдив и накрая ВКС, пререшават въпроси, намерили отговор с решението на ВАС през 1998 г.

„По този начин съдилищата са осигурили на общината втори шанс въпрос, който вече е бил решен в по-ранното производство, да бъде разрешен в нейна полза“, констатира обаче Европейският съд.

И заключава, че е нарушен принципът на правната сигурност.  С решението бе прието също, че  е нарушено и правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите.  Съдът отхвърли  възраженията на правителството, че те са получили освен парична компенсация и имоти при национализацията, които също е трябвало да бъдат върнати, за да се случи реституцията. ЕСПЧ заявява, че това е без значение, защото не е послужило като основание на съдилищата да откажат възстановяването на собствеността върху къщата в Стария град.

 В случая съдът в Страсбург констатира, че макар да са формално различни по своята процедурна същност първият – реституционен, и вторият – ревандикационен процес де факто са имали един и същи фактически и юридически предмет – дали жалбоподателите са били собственици на имота преди неговото одържавяване през 1966 г; дали мероприятието (по смисъла на ЗВСВНОИ) е осъществено и дали имотът съществува във вида, в който е отчужден. Въпреки че в първото дело ответник е бил кметът, а във второто – общината и фонд „13 века България“, според съда в Страсбург и според принципа за върховенство на правото тези факти не може да бъдат установени по различен начин с окончателни съдебни решения“, коментира адвокатът по делото Михаил Екимджиев.