„Убийците Барби и Кен”

Ирина Калчева   Пол има тежко детство – той е плод на извънбрачна връзка на Мерилин Бернардо, а съпругът на майка му е педофил и воайор, който малтретира собствената си дъщеря. Неморалното поведение на Кенет Бернардо травмира доведения му син, който се опитва да измие срама, като се представя блестящо в училище, а след завършването на университет започва работа в престижна счетоводна фирма. Първите престъпления на Бернардо датират от месец май 1987 г., когато в Скарбъро, Онтарио, са регистрирани серия изнасилвания. 23-годишният младеж напада 14 жени, но успява да остане неразкрит, а медиите дават на тайнствения престъпник прякора „Изнасилвача от Скарбъро”. През октомври същата година Пол Бернардо среща 17-годишната русокоса красавица от чешки произход Карла Хомолка в един хотелски ресторант. В края на 1989 г. те се сгодяват, а малко след това прастъпникът започва да включва Карла в своите злодеяния. През юли 1990 г. двамата упояват по-малката сестра на Хомолка – 15-годишната Тами – и, докато тя е в безсъзнание, Пол я изнасилва. През декември същата година Карла решава да поднесе сестра си като коледен подарък на любимия си. Този път обаче те прекаляват с животинските успокоителни и, след като е изнасилена, Тами се задушава и умира. На полицията двойката обяснява, че станалото е инцидент и те са се опитали да помогнат, но безуспешно. През януари 1991 г. Бернардо напада още едно момиче, а шест месеца по-късно Карла взема участие в изнасилването и убийството на 14-годишната Лесли Махафи. Злодеянието е заснето на видеокасета. 29 юни е важен ден – двамата сключват брак и на същата дата в едно езеро е открито разчлененото тяло на 14-годишната девойка, залято с бетон. Убийците продължават да действат в тандем. На 16 април 1992 г. Карла Хомолка помага на Пол да отвлекат Кристен Френч от паркинга на църквата, след което няколко дни я изнасилват и изтезават, а накрая я убиват. Когато момичето е открито след две седмици в една канавка, цялата му коса е отрязана. Връзката на извратеното семейство започва да се разпада в началото на 1993 г., когато Пол за пореден път жестоко пребива Карла, наричайки я своя секс робиня. Тя го напуска, като подава оплакване срещу него в полицята. През февруари той е арестуван и къщата му е обискирана. Претърсването продължава 71 дни и поради чиста случайност видеокасетите, на които престъпниците са заснели изнасилванията на Тами Хомолка, Лесли Махафи, Кристен Френч и неизвестно мимиче, наречено „Джейн Доу”, не са открити. В последствие адвокатът на Бернардо Кен Мъри прибира записите от тяхното скривалище и ги укрива в продължение на 16 месеца. В същото време обаче излизат резултатите от пробите ДНК, взети от насилника, и се оказва, че те съвпадат с тези на Изнасилвача от Скарбъро. Пол Бернардо е поставен под 24-часово наблюдение, а вследствие на показанията на съпругата му по-късно е арестуван. Съдебният процес срещу Карла Хомолка започва на 28 юни 1993 г. Тя се признава за виновна по две обвинения за непредумишлено убийство и пледира за смекчена присъда. В замяна на съдействието, което оказва на силите на реда, тя получава само 12 години затвор. На медиите е наложена забрана да отразяват делото, за да се осигури на Пол Бернардо справедлив процес. През септември Кен Мъри се оттегля като защитник на изнасилвача и предава укритите видеокасети на новия му адвокат, който ги предава в полицията. През 1995 г. на база записите и показанията на Хомолка престъпникът е осъден за убийствата и му е наложена доживотна присъда. По време на процеса той се опитва да прехвърли вината за смъртта на момичетата върху съпругата си, но безуспешно. През 2006 г., излежавайки наказанието си в самостоятелна килия, той признава в писмо до адвоката си за още 10 изнасилвания. Карла Хомолка е освободена на 4 юли 2005 г. след 12 години зад решетките. Дори след края на процеса има съмнения, че двойката е извършила и други престъпления. В дома на Бернардо е намерена изрезка от вестник, в която е описано жестоко изнасилване на момиче на Хаваите по времето, по което Бернардо и Хомолка карат там медения си месец. Възможно е то да е дело на Изнасилвача от Скарбъро, тъй като съвпада и по време, и по „modus operandi” (метод на действие). През 1990 г. Робърт Балтович е осъден за отвличането и изнасилването на 22-годишната Елизабет Бейн. Неговите адвокати обаче твърдят, че той е невинен, а истинският престъпник е Пол Бернардо. Балтович е освободен през 2000 г., а 4 години по-късно започва ново дело по случая „Бейн”. На канадските медии е наложена забрана върху отразяването му.