0|
4401
|21.02.2017
МИСТЕРИИ
От 2 години КЗП не извършва проверки за ГМО в храните
Нито една проверка по Закона за Генно-модифицираните организми не е извършена от Комисията за защита на потребителите за последните две години – 2015 и 2016. Освен че липсва информация какви продукти купуваме и консумираме, липсата на контрол върху вноса на ГМО се отразява негативно на пазара на стоки – българско производство. Това съобщават от Националната асоциация за защита на потребителите.
Ето и останалата част от съобщението на асоциацията:
Качествените родни продукти без съдържание на ГМО са по-скъпи от вносните, а хората купуват по-евтиното, без да са надлежно информирани за съдържанието им.
Това е институцията, която по Закона на ГМО има задължение да следи дали на етикетите на предлаганите стоки е отразено, че в тях са вложени елементи на такива съставки. Задължително е хората ясно да могат да различат дали в продукта, който купуват има ГМО или не и това е от компетенциите на комисията.
При покупка на храна, текстил или др. българинът се води най-вече от критерия ниска цена. Проблем е, че в повечето случаи не знае и да е прочел съдържанието, че купува ГМО. Производството, включващо ГМО, намалява себестойността на стоката и тя става по-евтина. Тук е ролята на КЗП – да извършва инспекции и да следи дали на етикетите е отразено наличието на генномодифицирани съставки, които са вложени. Инспекторите от КЗП могат да помогнат на хората да направят информиран избор, какъвто в момента не им е гарантиран.
От друга страна да осигурят лоялна конкуренция за българското производство чисто от ГМО. А това може да стане, само когато има лоялни вносители и търговци – спазващи нормативната база и информирани потребители.
Качествените български продукти, без съдържание на подобни елементи, са по-скъпи и това е основната причина да бъдат игнорирани за сметка на по-евтините – вносни.
В същото време парадоксалното е, че през миналата година КЗП откри 2 приемни за сигнали, разположени на автогари в страната – Варна и Бургас, където КЗП няма компетенции. А това, което съсипва българския производител и води до неинформиран избор при покупка от страна хората, не се извършва.
Качествените родни продукти без съдържание на ГМО са по-скъпи от вносните, а хората купуват по-евтиното, без да са надлежно информирани за съдържанието им.
Това е институцията, която по Закона на ГМО има задължение да следи дали на етикетите на предлаганите стоки е отразено, че в тях са вложени елементи на такива съставки. Задължително е хората ясно да могат да различат дали в продукта, който купуват има ГМО или не и това е от компетенциите на комисията.
При покупка на храна, текстил или др. българинът се води най-вече от критерия ниска цена. Проблем е, че в повечето случаи не знае и да е прочел съдържанието, че купува ГМО. Производството, включващо ГМО, намалява себестойността на стоката и тя става по-евтина. Тук е ролята на КЗП – да извършва инспекции и да следи дали на етикетите е отразено наличието на генномодифицирани съставки, които са вложени. Инспекторите от КЗП могат да помогнат на хората да направят информиран избор, какъвто в момента не им е гарантиран.
От друга страна да осигурят лоялна конкуренция за българското производство чисто от ГМО. А това може да стане, само когато има лоялни вносители и търговци – спазващи нормативната база и информирани потребители.
Качествените български продукти, без съдържание на подобни елементи, са по-скъпи и това е основната причина да бъдат игнорирани за сметка на по-евтините – вносни.
В същото време парадоксалното е, че през миналата година КЗП откри 2 приемни за сигнали, разположени на автогари в страната – Варна и Бургас, където КЗП няма компетенции. А това, което съсипва българския производител и води до неинформиран избор при покупка от страна хората, не се извършва.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads