Медиите в страната на Борисов: Свободни, колкото колегите им в Русия и Турция

За 2017 година България е на 109-о място по свобода на медиите от общо 180 страни класацията на "Репортери без граници". Макар да се е изкачила с четири позиции в сравнение с 2016 г., страната ни отново е най-ниско класираната държава от ЕС. Нещо повече - тя за първи път изпада до предпоследния сегмент от държави в подредбата, при които свободата на пресата и медийната ситуация като цяло се дефинира като "лоша". През 2016 година година България заемаше последното място в по-горния трети сегмент - "Проблемна ситуация".

Като изключим няколко интернет медии, една-две кабелни телевизии и блогъри, всички останали медии са в клещите на политици и олигарси. Положението не е от вчера, но като че ли не прави никакво впечатление на европейските ни партньори. Те се правят, че не виждат каква е дилемата пред журналистите в България- папкат и слушкат или остават без работа.

Върхът на айсберга е медийната група на Делян Пеевски- притежава 6 вестника и контролира близо 80% от дистрибуцията на печатни медии. Под водата, тоест без ясна информираност на обществото кой е собственик и кой държи медията за гушата-са останалите, големи тв канали, радио и интернет медии. Днес Антон Тодоров повдигна малко завесата пред това тотално давление и съобщи, че ако журналист сбърка в подхода или въпросите към него, ще "изпадне от екран".

И това в Нова телевизия, където критична дума за Борисов няма как да се чуе. Но провинението на водещия Николаев е в това, че си позволява да иронизира и един от "хранените хора" на премиера. Иначе телевизията е съвсем в релсите на правителствените интереси-няма критични нотки към лидерите на ГЕРБ и обичаните от премиера политици и депутати. Само ако някой се провини и трябва да бъде хвърлен на кучетата, тогава се обажда.

Разрешени са битовите проблеми, критиката към отделни представители на управляващите на регионално ниво и разбира се, към политическите опоненти. Но и към тях-внимателно, че не се знае утре дали няма да са коалиционни партньори. Защото, както пишат "Репортери без граница":

"Държавното разпределение на европейски средства към определени медии се осъществява при пълна липса на прозрачност, което всъщност подкупва редакторите, за да улеснят правителството с политическото си докладване или да се въздържат от покриването на някои проблемни теми".

Затова на картата за свобода на словото страната ни е в един и същи цвят с Русия и Турция. Тук все още не арестуват или убиват журналисти открито, както е в тези две държави, но както се казва "най-хубавото винаги предстои". А и защо да го правят, като с натиск и икономически лостове постигат своето, не си струва да си създават проблеми.Толкова за свободата на словото и съдбата на журналистите, догодина със сигурност ще сме потънали още надолу, вече не само сме на дъното, но и копаем надули.

Екип на Фрог нюз