Скандално проучване на "Ню Йорк Таймс" разкрива грозни български тайни

Олаф и жена му Барбара се опитват да преминат незаконно българската граница. Немският учен Стефан Апелиус открива, че най-малко 4500 души са се опитали да избягат през българската граница по време на Студената война. Той смята, че поне 100 са загинали, но официално разследване никога не е предприето. Апелиус е професор по политология в Университет Олденбърг. Олаф и Барбара Хетце са решили, че ще избягат по-лесно през България, откъдето ще преминат в Гърция. Предположили са, че българските граници не се охраняват толкова строго, колкото тези на източна Германия. Това, което не са могли да знаят е, че хиляди от техните сънародници са имали същото хрумване. А българското правителство (със съдействието на Щази) е имало готовност да защитава границите си. Апелиус открива тези факти през 2005 г., когато проучва немските държавни архиви и намира доклад за аутопсията на млад немец, убит в България.

“Бях ужасно шокиран,” казва той. “Никога не бях чувал за подобен случай. Помислих, че сигурно има още такива.” Той действително ги открива. Прочита за млада двойка от Лайпциг, убити брутално през 1975 г. Мъжът е бил застрелян с 37 куршума, а жената – с 25, и двамата от близко разстояние. Последният смъртен случай – 19-годишният Майкъл Вебер – датира от 7 юли, 1989 г., само 4 месеца преди падането на Берлинската стена. Разследването на Апелиус по негови думи е било възпрепятствано от българските власти. Въпреки това, той открива надеждни данни за 845 подобни опита за бягство, включително 18 смъртни случая, при които е идентифицирал самоличността на жертвите. Апелиус предполага, че е имало над 100 смъртни случая и 4500 опита за бягство на базата на разговори, които е водил с български патолози и бивши гранични полицаи. От ЩАЗИ са се опитали да прикрият смъртните случаи като запечатват ковчези и обявяват, че хората са загинали в пътно-транспортни проишествия. Допреди 1975 г. българските власти са закопавали жертвите в граничните зони, където са били покосени. Сегашното българско правителство отказва да предостави информация, а немското правителство съвсем не оказва натиск. “Не става дума само за немци, имало е и чехи, и поляци,” твърди служител на военна болница в София, който помага на Апелиус като му предоставя архивирани доклади за аутопсии. Той е пожелал анонимност поради опасения, че ще си загуби работата. Достъпът до архивите е забранен през февруари 2007 г. след като Апелиус публикува статия. Точно такава статия привлича вниманието на семейство Хетце. Ужасяващите им спомени изплуват и те написват писмо на Апелиус през юни 2006 г. Те са се опитали да избягат през Родопите към гръцката граница, родното място на Орфей според легендата. “Беше публична тайна,” твърди 64-годишния Божидар Хаджидиев, който живее до границата. Казва, че помага на Апелиус защото иска да разобличи престъпленията на правителството. “Всички знаеха, че немците бягаха през границата.” Българската граница може да не е била снабдена със съвременно оборудване, но за това пък е разполагала с цяла армия от стражи и доносници. Семейство Хетце просто е нямало шанс. Дори картите на граничните райони са били преднамерено неточни.

Олаф и Барбара решават да преминат границата на 17-ти август, 1980 г. Олав срязва най-горната тел на оградата и двамата се прехвърлят. Обаче се оказва, че все още са на българска територия. Най-лошото е, че се намират в забранена гранична зона, където е разрешено да се стреля. Граничната охрана стреля в краката на Олаф, а полицейско куче му разкъсва крака. Двамата са осъдени на 2 години и 5 месеца затвор. Барбара е освободена след малко повече от година. Правителството на западна Германия плаща награда за нея, чийто сегашен еквивалент е около 75 000 долара според експерти. Олаф е освободен след още една година. Когато жена му отива да го посрещне той все още носи дънките, разкъсани от кучето.