4-ма гладуват срещу Орешарски

Заедно с жена си Таня, от два дена са започнали безсрочна гладна стачка в подкрепа на продължаващата 14-ти ден гладна стачка на писателя и общественик Едвин Сугарев и фотографа и общественик Николай Генов, който се включи на 1 юли.

"От 7-ми гладувам. На митинга хапнах малко череши, като на следващия ден дори не пих вода. Къде са синдикатите да ме подкрепят?! Аз съм член на КТ “Подкрепа”, а тях ги няма никъде. Това, което правим всички, е походът на джадаите срещу империята на злото”, коментира Стоянов.

Едвин Сугарев обяви на 26 юни, че започва гладна стачка и няма да я прекрати, докато Пламен Орешарски и неговото правителство не напуснат политическата сцена.

Николай Генов се присъедини към гладната стачка с апел: "Желая да бъдем заедно, така, както бяхме, когато заедно стъпихме на челото на високия 6153 м връх Сток Кангри в Хималаите!... Нима днес начело на многострадалната България не са децата и внуците на някогашните комунистически сатрапи... Докога ще търпим и ще се залъгваме?"

Стачката на Стоянови е безсрочна - до оставката на кабинета "Орешарски" и срещу назначението за Областен управител на гр. София на агента "Люляк" - Росен Малинов. Този човек е агент от Шесто управление на бившата Държавна сигурост. По закон той е упълномощен да отговаря за определяне на обезщетенията на репресираните. Това, освен конфликт на интереси срещу българските граждани, е и груба гавра с жертвите на комунизма у нас.

Орешарски назначи Росен Малинов за областен управител на София. Миланов е един от тримата бивши доносници на ДС, които БСП вкара в новия парламент. Бил е вербуван през 1988 г. за "борба срещу подривна дейност на противника по направление на религията, ционизма, белоемигранти, арменски национализъм и свързаните с тях задгранични центрове".

В писмо до медиите Таня и Стефан Стоянови пишат: "Не можем да се примирим с неглижирането и безхаберието на новоовластилите се спрямо 25-ти ден протестиращия български народ, изнудван на всяка крачка - по болници, съдилища, работни места, в администрация и др., без да има на кого да се оплаче.

Не можем да се примирим с продължаващото предателство на националните интереси в полза на друга държава - Русия, с продължаването на налагането на  руския натиск в енергетиката, със строителството на "Южен поток", продължаващите афери в АЕЦ "Козлодуй", както и вечно готовия да бъде поставен на дневен ред проект АЕЦ "Белене", без да е потърсена сметка за похарчените до момента милиарди левове на българския данъкоплатец!

Не можем да се примирим с безхаберието на този фон към децата, живеещи на територията на България, които са оставени единствено на финансовите възможности на родителите си в условията на катастрофалното положение, до което са докарани техните семейства. Заради продължаващия афинитет на управляващите към мегаломански проекти, поколения деца израснаха без подобаващата грижа от държавата и далеч от Европейските стандарти.

Не можем да се примирим с изборните фалшификации, които от избори на избори подменят истинския вот на народа по всевъзможни начини, включително и посредством порочни изборни методики, заложени в избирателния закон.

Не можем да се примирим с комунистическите монументи, белязани с кръвта на жертвите на режима, да се издигат по цялата българска земя.

Щяхме да повярваме, че това правителство е реформирано и европейско, ако правеше макар и бавни стъпки в правилната посока, но то с всяко свое действие от идването си на власт до днес показа, че с нищо не се е разграничило от "идеалите" на столетницата, която е виновна за стотиците хиляди убийства на цвета на населението, обитаващо територията на страната ни от всички етноси и религии", пишат семейство Стоянови.

Те подчертават, че единственото приемливо извинение от страна на такова правителство е оставка и заявяват, че ще продължат гладната стачка докрай.

Преди два месеца Таня и Стефан Стоянови издадоха "Радой. Смутителят на реда и тоягата на властта" - книга с документи, която разкрива репресиите на бившата Държавна сигурност върху знаменития поет сатирик Радой Ралин, хора на изкуството и други интелектуалци от началото на 50-те до края на 80-те години на миналия век.