85 години от рождението на Емил Димитров – истинският глас на България

Първата българска песен с първа награда на международен конкурс е „Арлекино“ на Емил Димитров. Точно така – „на“, защото Емил е от малкото певци, на българската естрадна сцена, които пишат сами текстовете, но и музиката на много от песните си. Това е и първата му песен, която изпълнява на концерт още през 1960 г. А с „Арлекино“ стартира и кариерата на руската естрадна звезда Алла Пугачова, като тя пее песента на „Златния Орфей“ през 1975 г.

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 година в Плевен, в артистичното семейство на Факира Мити – Димитър Димитров и съпругата му и негова асистентка Мадам Сизи или просто Сийка Димитрова. Емил от дете се увлича по рисуването и класическата музика и още като ученик свири сложни композиции на Лист и Шопен. Започва и да композира собствена музика – на акордеона си.

Малкият Емил с майка си и баща си

Емил е първата истинска европейска поп звезда на България. Неговото присъствие на сцената преобръща представите за забавна музика в страната и поставя основите на модерната българска естрада. За разлика от много свои колеги, той сам композира голяма част от хитовете си (повече от 280 от над 400 издадени песни). Това му придава автентичност, която публиката усеща веднага.

Той е един от малкото български изпълнители с истинска кариера на Запад. Песента му „Моя страна, моя България“ е издадена във Франция под заглавието “Monica”, а той става член на Съюза на френските композитори. Емил я композира във Франция през 1970 г. в момент на силна носталгия. Поводът е раждането на неговия син, Емил Димитров-младши. Песента излиза първо на френски, защото властта в България тогава (1970 г.) чува в нея „буржоазно влияние и намеци за емигрантство“. Това също е песен, с музика, написана от самия Емил Димитров.

Емил Димитров започва да работи с оркестър Синьо-Белите – всъщност рок група, която акомпанира записите и изпълненията на големия певец, с лидер Митко Щерев, още от средата на 60-те години. Революционно решение за времето е жестът от страна на Емил да оставя Синьо-Белите да откриват концертите му с 30-минутни изпълнения, в които свирят забранения тогава рок. Стотици са рок феновете, които ходят на концертите на Емил Димитров, за да чуят рок музика на живо.

„Ако си дал“ също е песен с музика на Емил Димитров, който се развълнувал силно от стиховете на автора им Иля Велчев и музиката буквално избухнала на пианото под пръстите му. Песента веднага е обявена за „опасна“, защото текстът призовава към свободомислие и честност – качества, които властта е намирала за подозрителни. Въпреки забраната, Емил я пее на всеки свой концерт.

Емил Димитров е мост между българската традиция и европейската модерност в популярната музика. Той е първият естраден изпълнител в България, който налага фигурата на певеца-композитор. Преди него естрадата е предимно академична и статична. Емил внася динамиката на френския шансон и италианската мелодичност. Той създава свой собствен жанр. Музиката му е елегантна комбинация от баладичност, поп-рок елементи и фолклорни нюанси, което я прави достъпна както за интелигенцията, така и за масовата публика.

Той е аристократът на естрадната сцена. Присъствието му е коренно различно от това на неговите съвременници. Той винаги изглежда безупречно – с фини костюми, често с шалчета или специфични аксесоари, които му придават вид на бохем. На сцената той не просто пее, а буквално изиграва и изживява песните. Влиянието от театралната му подготовка във ВИТИЗ се усеща във всеки жест. Той е експресивен, и има специфичен маниер на сцената.

Емил Димитров е символ на свободата в рамките на една затворена система. Неговият бохемски начин на живот, къщата му в Княжево, която беше средище на интелектуалния елит и фактът, че е член на френския съюз на композиторите, го правят гражданин на света. Така и не става член на българския съюз на композиторите, защото няма музикално образование.

През последните си години Емил Димитров се оттегля от активната музикална дейност поради влошено здраве. Певецът прекарва тежък мозъчен инсулт през 1999 г., който силно ограничава възможностите му за движение и изяви. Макар да не е в центъра на прожекторите, той продължава да живее в къщата си в „Княжево“, където често е посещаван от близки и приятели.

Един от най-емоционалните моменти в неговата кариера е големият бенефисен концерт в негова чест, организиран от Йорданка Христова през май 2002 г. в Зала 1 на НДК. Въпреки че е в инвалидна количка и не може да пее активно, Емил Димитров излиза на сцената, за да благодари на своята публика. Това е неговото последно официално появяване пред голяма аудитория.

В последните си години певецът се чувства самотен и отритнат от държавата, на която дава една от най-горещите признания в любов. Живее от малка пенсия и скромни приходи от продажба на късни преиздания на песните му. Той до последно живееше в своя дом, но поддръжката на такъв имот и разходите за лечение след инсулта са непосилни за него. Често се налага приятели като Йорданка Христова и Васил Найденов и почитателите му да му помагат финансово за лекарства и ежедневни нужди. Емил Димитров напуска този свят на 30 март 2005 г. в София на 64-годишна възраст.

Емил Димитров със сина си Емил и жена си Мариета

След смъртта на Емил Димитров, мисията да съхрани името му живо се пада на неговия син – Емил Димитров-син, който работи активно, за да предпази творчеството на баща си от забрава или неправилна употреба. Той създава фондация на негово име, чиято цел е не само да пази архивите му, но и да подпомага млади таланти. Фондацията често организира възпоменателни концерти. Голяма част от архивите на Емил – записи, снимки и лични вещи – се съхраняват и постепенно се дигитализират, за да бъдат достъпни за следващите поколения.