Атлантическият съвет: Бюджетът за отбрана куца по натовските критерии заради руските самолети

С Решение № 768 от 28 октомври 2018 г. на Министерския съвет беше одобрен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. Проектозаконът в момента е внесен Народното събрание за разглеждане по комисии и предстои гласуване, напомнят от АСБ.

Ето и анализа на военни експерти от съвета, основан на числата, заложени в проектобюджета за отбраната за 2019 г:

Документите, които трябва да бъдат анализирани за целта са проектозаконът за държавния бюджет за 2019 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 г., както и приетият с решение на Министерския съвет през януари 2018 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. (План 2%).

Разходите на Министерството на отбраната съгласно проектозакона са определени на 1 414 211 000 лв., като към тях традиционно следва да се прибави и трансферът за държавните висши военни училища от 28 098 100 лв., или общо 1 442 309 100 лв. разходи за МО съгласно проектозакона за бюджета.

Съгласно Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. за 2019 г. разходите за отбрана ще възлизат на 1 839 300 000 лв., или 1.58% от прогнозния БВП за 2019 г. Логичният въпросът тук е от къде идва разликата от почти 397 милиона лева между тази сума и заложените в проектозакона за държавния бюджет за 2019 г. разходи за МО от общо 1 442 309 100 лв.

Тези 397 000 000 лв. са капиталови разходи, които ще постъпят по линия на Централния бюджет и се разпределят както следва: 100 000 000 лв. за придобиване на нов боен самолет, 100 000 000 лв. за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски, 171 000 000 лв. за нови кораби за Военноморските сили и 26 000 000 лв. за осигуряване на летателната годност на старите съветски самолети МиГ-29.

Съгласно План 2% за 2019 г. България следва да отдели като разходи за отбрана 1.58% от БВП. Това е заложено и в актуализирана средносрочна бюджетна прогноза. Тук обаче трябва да се подчертае, че това са само намерения, като реалното изпълнение на бюджета предстои да се види. Тези 397 млн. лв. от Централния бюджет ще бъдат отпуснати и изхарчени, само ако има сключени договори за придобиване на нова техника!

И за настоящата 2018 г. бяха предвидени допълнителни пари от Централния бюджет за закупуване на нова техника по трите мащабни проекта за превъоръжаване, но, както по всичко личи, няма да има сключени договори до края на годината нито за самолети, нито за кораби, нито за бронирани машини и следователно - огромна част от допълнителните 397 000 000 лв. (по 100 млн. за самолети и бронирани машини, 171 млн. за кораби и 26 млн. за МиГ-29) ще си останат в държавния бюджет. Това, което обаче е сигурно, е че от тези допълнителни пари само предвидените 26 000 000 лв. за МиГ-29 ще бъдат похарчени. Твърде възможно е обаче и част от предвидените за нова техника допълнителни средства от Централния бюджет за 2018 г. да бъдат пренасочени към поддръжка на старата съветска техника - за МиГ-29 по вече сключения с РСК МиГ договор от пролетта на тази година и евентуално за СУ-25, ако има сключен договор.

Следователно, представените данни в актуализираната тригодишна бюджетна прогноза за 2019-2021 г., че за 2018 г. разходите за отбрана ще възлязат на 1 636 100 000 лв., или 1.55% от БВП, въобще не отговарят на истината!

Следва да се припомни, че това не се случва за първи път. За 2017 г. от България към НАТО бяха подадени финансови данни за това какво се планира да се похарчи за отбрана и поради тази причина в Годишния доклад на Генералния секретар на НАТО данните за България бяха твърде оптимистични, но в крайна сметка те бяха опровергани. Според Доклада на Генералния секретар на Алианса представените данните за България показваха, че прогнозният бюджет за отбрана 2017 г. би трябвало да бъде 1,508,000,000 лв., или 1.53% от БВП, като капиталовите разходи възлизат на почти 30%, което е повече от поставената в НАТО цел от 20% разходи за придобиване на нови способности. Тези данни бяха ревизирани и според Доклада за отбраната и въоръжение сили на Република България за 2017 г. разходите за отбрана възлизат едва на 1.27% от БВП, а капиталовите са едва 11.05% от общите разходи в МО.

Така че и настоящата актуализирана тригодишна бюджетна прогноза, що се отнася за данните за бюджета за отбрана за 2018 г., ще бъде опровергана, а за 2019 г. - предстои да се види. Ако и трите ключови проекта за превъоръжаване бъдат стартирани, възможно е разходите за отбрана за 2019 г. в крайна сметка и да достигнат до 1.58% от БВП и така да бъдат изпълнени разчетите на "План 2%" и поетият ангажимент към НАТО.

Друг важен момент в този анализ е нивото на т.нар. капиталови разходи. Според актуализираната тригодишна бюджетна прогноза за 2019 г., България би следвало да достигне завидното ниво от най-малко 27% капиталови разходи от общите разходи за отбрана. Изискването на НАТО, прието на срещата в Уелс през 2014 г. е разходите за нови способности да бъдат поне 20% от разходите за отбрана, които на своя ред трябва да достигнат 2% от БВП. Тези малко над 27% (малко над 500 млн. лв. осчетоводени като "капиталови разходи" - 397 000 000 лв. от Централния бюджет и 103 397 700 лв. по проектобюджета на МО за 2019 г.) могат да бъдат реализирани, само ако има сключени договори и по трите големи проекта през 2019 г. В противен случай, ще се повтори досегашната практика на декларирани високи цели, приключващи с посредствено изпълнение и слаб краен резултат. И нещо по-лошо - спешно пренасочени пари към реставрация на стара съветска техника, които след това със счетоводни еквилибристики се представят и като "капиталови разходи" по линия на заложената в НАТО цел от 20% инвестиции в нови способности.

В алхимията на финансите за отбрана има и още един съществен момент. Какво се разбира под капиталови разходи у нас и в НАТО в контекста на ангажимента от Уелс поне 20% от разходите за отбрана да се инвестират в изграждане на нови способности. НАТО има предвид да се придобиват именно нови способности и да се закупува нова техника. Практиката в България, обаче, е в т.нар. капиталови разходи да влизат и тези по ремонта и поддръжката на старата техника. Тук се включват например и отделяните средства за ремонти, поддръжка и реставрация на самолетите МиГ-29 и СУ-25. Следователно, отчитайки определено ниво на "капиталови разходи" пред НАТО, трябва да се има предвид колко от тях са реално за нови способности и колко за наливане на пари в стари и оттук - в полза на руския военнопромишлен комплекс в условията на санкции срещу Руската федерация, която на практика разглежда НАТО като враг във Военната си доктрина.

Предвид всичко това, като се обсъжда бюджета за отбрана, трябва да се гледат не само общите данни, но и да се отчита доколко е реалистично изпълнението на предвиждания бюджет за отбрана и дали и доколко той ще доведе до изграждането на нови, необходими и оперативно съвместими с НАТО отбранителни способности.

Намерението може и да бъде похвално, но истината се разкрива в крайния резултат.