Белянова пред Фрог: Зам.-министър на финансите ме клевети, страхуват се от мен заради това, което знам

 Г-жо Белянова, вие разкрихте много нелицеприятни неща, свързани с работата на АДФИ. Опитаха ли се да се свържат с вас от институцията или пък от финансовото министерство?

Не, никой официално не ме е потърсил. За сметка на това се случи нещо много любопитно.  Моя състудентка и близка приятелка, която живее в чужбина, разпространи даденото от мен за ФРОГ НЮЗ интервю. Дни по-късно се връща в България и обядва с Росица Велкова-Желева – зам.- министър на финансите, с която повече от 20 години не са се виждали.  Миналият уикенд г-жа Велкова-Желева усърдно работи по проекта на бюджет на държавата, но не по-маловажно за нея е да обясни на „заблудената“ си позната каква грешка е направила, като е публикувала интервюто с Белянова. В нетърпението си да ме наклевети, даже не допуска, че може би жената срещу нея ме познава добре. На висок глас, позволяващ и на хората от околните маси да чуят казаното, обяснява как тя от една година се занимавала с мен и сигналите, които съм била пускала срещу шефа си. Това е  първа лъжа. Първият писмен сигнал, който подадох, е от 26.07.2018 г. Според г-жа Велкова-Желева съм била пускала сигнали, защото съм  искала да стана директор на АДФИ и да компрометирам началника си.

Вие искахте ли да седнете на стола на шефа си?

Не, това е втора лъжа. Лъжа, която говори малко за мен, но много за този, който я изрича. Не ме била познавала г-жа Велкова-Желева, но била чула от началника на кабинета на министъра на финансите, че съм имала  психически проблеми и съм  крещяла.  Ето и трета лъжа. И не защото всъщност ме познава, а защото не крещя. Дали не е разбрала казаното от мен в интервюто, че съм от „крещящите“ майки? Специално за нея пояснявам, може да не е чула - така ни определи вицепремиерът Валери Симеонов – нас, жените, които се грижим за децата си, жените, които искаме да бъдат чути. Обяснила г-жа заместник-министърката, че ме била потърсила да се види с мен, но аз не съм искала да се видим. Не съм искала да се видя и с другата жена заместник-министър. Понеже били жени. Вече отиваме на  четвърта лъжа.

Те искали ли са да се видят с вас, за да разговаряте за проблемите?

Никоя от тези две жени не ме е търсила. А трябваше. Не защото полът, а защото законът го изисква.  Ще уточня, че изпратих електронно писмо на министър Владислав Горанов, който  така и не реши да ми отговори. Не била чувала г-жа Велкова-Желева нито за корупция, нито за случаи на насилие. Били направени проверки в АДФИ и нямало нищо нередно. Не знам дали е лъжа или е истина, че са направени проверки, тъй като на мен, като подател на сигналите, ми беше отговорено, че няма данни за извършване на проверка.

Как е реагирала вашата позната?

След първоначалния шок от чутото, жената срещу нея и задава логичният въпрос защо, след като всичко изнесено от мен е невярно, то не е опровергано. Г-жа Велкова-Желева  обяснила, че можело хората да си помислят, че министерството е направило „проформа“ проверки. Министерството направило и консултации с двама PR-и, които препоръчали да се мълчи по случая и така той да бъде забравен, защото по думите й „обществото е на моя страна“. Това е стратегията и до сега тя работи. Дори тези от нас, които виждаме, бързо забравяме.  Те точно на това разчитат. Само за последните три месеца забравихме срива на Търговския регистър, за фалита на ЗК „Олимпик“, за 20-те жертви на катастрофата край Своге.  Забравихме подигравката с начина, по който беше поета политическа отговорност за същата тази трагедията, забравихме ареста на разследващите журналисти, забравихме убийството посред бял ден на една млада жена и за недопустимото поведение на Сидеров, и на Симеонов. Забравяме „кресливите“ майки на „уж болните“ деца, които все още отстояват правото си да не бъдат обиждани  и които не игнориращите ги управляващи, а ние, с апатията си, ще прекършим. Помагат ни да забравяме с хляб и зрелища. Вярно ни мислят за лош материал. Въпросът е ние как се самоопределяме. На тях не им пука Не им пука какво могат да си помислят хората за тях. Но знам със сигурност, че се страхуват.

 От какво?

От много неща. Страхуват се, защото има текст в Наказателния кодекс на Република България, според който  разгласяването на позорно обстоятелство за другиго се наказва. Страхуват се, защото случаят се наблюдава от международни институции. Страхуват се, защото омбудсманът се е обърнал към министъра на финансите с молба да бъде информирана. Страхуват се, защото съм завела дела за дискриминация и за недобросъвестно осъществяване на трудови права и задължения и скоро пред съда ще се разглеждат определени действия на ръководителя на АДФИ и хората ще научат за тях. Сигнализирала съм Главна инспекция по труда с искане да  бъде упражнен контрол за спазването на трудовото законодателство от АДФИ. Подала съм жалба до Административен съд – София град срещу мълчаливия отказ на директора на АДФИ да ми бъде предоставена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Страхуват се, защото съм била част от системата и знам как се правят „проформа“ проверки. Как, когато проверяваният е от „нашите“, проверката се възлага на близък на директора на АДФИ проверяващ. Страхуват се, защото знам за случаи, при които, при установени извършени нарушения, директорът на АДФИ се произнася след справка за резултатите от местните избори, публикувани на интернет страницата на Централната избирателна комисия.  Страхуват се, защото знам за подавани сигнали от несъществуващи лица срещу „неудобни“ и „непослушни“ ръководители на институции и за бързината, с която се възлагат и извършват тези проверки. Страхуват се, защото знам всеки един от назначените от директора на АДФИ служители на кого е близък или роднина и какво си позволяват някои от тези хора – да злепоставят, да скриват документи, да се държат арогантно. Страхуват се, защото знаят, че казвам истината и мога да я докажа. Страхуват се, защото тези, които казваме истината и можем да я докажем, ставаме все повече.

А вие не се ли страхувате заради всичко, което казвате?

А ще ми помогне ли? Искам „моите доброжелатели“ да са наясно, че и най-малкото лошо, което ми се случи, няма да го отдавам на случайност, небрежност или на съдбата.  А ще търся отговорност от държавата. Близките ми се притесняват много за мен. Директно ме питат: „Да не те убият?“. Решила съм да направя блог, в който да информирам не само за себе си, но и за други пострадали от безобразията в държавната администрация. Ако те се страхуват, тяхната анонимност ще бъде запазена. Но като юрист имам огромно желание да помагам и да работя за защита интересите на такива хора.

Интервю на Катя Илиева