Балами ли сме да плащаме на депутатите?!

Например, както се вижда от стенограмата на заседанието на Парламента в петък, 20 март, на работа тогава са били само 84 депутати. Този брой депутати представлява едва 31% от общия брой на народните избраници, другите 69% (или 156 души) са изкръшкали от работа, за която получават по около 5-6 000 лева месечно, без да се

смятат рушветите, подкупите, комисионите, хонорарите за лобиране и

др.,  че и 150 милиона лева партийни субсидии от джоба на най-бедния в

Европа български данъкоплатец.

На практика депутатите ни работят само един цял ден на седмица, това е срядата; другите работни дни или не са пълни, или просто в тези дни депутатите липсват на работните си места.  Ето каква е хрониката на депутатската седмица. Тя започва във...  вторник. Към 8 часа сутринта депутатът от провинцията, още махмурлия,

потегля за София; пристига в Парламента в ранния следобед, тогава

пристигат и повечето софиянци, обядва депутатски кюфтета, чуква някоя и

друга среща със заинтересувани заможни или влиятелни люде и се вясва за

половин час в залата на Парламента да регистрира, все пак, присъствие.

Само срядата е ден, който може изцяло да се отработи от всеки депутат,

но справките показват, че и в този един-единствен ден от седмицата на

работа са най-много около 50-60% от народните представители.

Следващият ден е четвъртък, в този ден депутатите евентуално се появяват за кратко сутринта в парламентарната си група, може и да влязат при нужда в

пленарната зала за половин-един час, и после, още преди обед, потеглят

за провинцията или за вкъщи, ако са софиянци, тъй като в следващия ден,

петък, е парламентарният контрол, когато присъстващите обикновено са

извадка от по-заблудените депутати, които няма какво да правят; залата в

петък винаги е празна. Вечерните часове в четвъртъците и цялото

откраднато време в петъците са отредени обикновено за семейството

(децата) на депутата или за по-така срещи; за палавите депутати и

депутатки това е време и за романтични извънбрачни мероприятия. Тук ще

припомним, че мнозина депутати (например, Доган навремето, сега Кой и

др.) въобще не ходят на работа.

В съботата депутатът спи до късно, защото е уморен от напрегнатата седмица, проявява (евентуално) уважение към законната си съпруга, пазарува по моловете със спечелените през седмицата пари, гледа някой турски филм по телевизията, среща се с роднини и т.н. В неделя ходи на лов заедно с подходящи авери (80% от

политическия елит на България, по примера на др. Тодор Живков, са

авджии). Седмицата завършва обикновено с другарска почерпка (гуляй).

Гуляите и чалгата са заслужената седмична награда на депутата за неговия

личен принос за просперитета на Отечеството. В Мрежата има много клипове

от такива гуляи: клип със развеселената Цецка Цачева, пееща "Цъфнал

герб" (https://www.google.bg/search?q=цецка+Цачева+пее+цъфнал), клип с

председателя Михаил Миков, който, доста почерпен, гледа с влажен поглед

танц на сочна социалистка върху масата точно пред него (https://m.offnews.bg/news/Политика_8/Миков-гледа-танц-на-маса.htm) и др.

В понеделник, най-мистериозният депутатски ден, депутатът уж се среща с

избиратели, но това обикновено не става, тогава той мисли за разни

хубави работи. По Нова година депутатската почивка беше близо 30 дни (тогава депутатите получиха в плик и по 5 400 лева безотчетни пари), на Великден почиваха 10 дни, докато за данъкоплатците-балами, които плащат депутатските

заплати, бяха "отпуснати" съответно само 4 и 3 почивни. Наздраве!

                              акад. Петър Иванов, Демографски институт