Даниел Смилов: Защитната тактика на ГЕРБ за Горанов и ”Магнитски” е глуповата, единственият достоен ход е оттегляне на Борисов

Това е така, защото ГЕРБ и партньорите им от ДПС останаха без основния си политически аргумент след действията на финансовото министерство на САЩ. Аргументът бе, че забравата и едни нови избори ще „изчистят“ корупционния проблем на тези партии. Времето минава, на хората им омръзва да слушат едни и същи обвинения – дори да са верни, те престават да са новина. Ерго, да гледаме напред към „истинските проблеми“ на държавата, твърдяха от двете партии.

Новите санкции „Магнитски“ показаха, че родното медийно-политическо блато няма да може да се затвори и да покрие с манипулативна растителност натрупаните далавери. Ако не са САЩ, ще е Нидерландия, която отново ще разбуни водите. Но най-важното е, че българите не са шарани с двуминутна памет: споменът – в цялата му прелест – може да се върне във всеки един момент и е добре това да става преди избори, а не когато вече има сформирано правителство и управление.

ГЕРБ вече влязоха в тежък обяснителен режим по отношение на Владислав Горанов. Този режим ги поставя в абсурдната ситуация да твърдят хем, че американците помагат на нашите институции с полезна информация, хем че ГЕРБ нямат нищо общо с Горанов, който е просто „бивш член“. Тази защитна тактика е срамно глуповата и изисква гигантско промиване на мозъци, за да бъде успешна.

В крайна сметка единственият достоен ход, който остава на ГЕРБ, е Борисов да обяви своето оттегляне. Разбира се, съмнения доколко то ще е истинско винаги ще останат – примерът с Ахмед Доган е до болка познат. Но все пак демокрацията има някакви базови правила и понасянето на политическа отговорност за голямо ощетяване на хазната (в размер от 500-700 млн. лева) е безспорно едно такова императивно правило. Колкото по-дълго ГЕРБ го загърбва, толкова партията ще бъде в по-неизгодна позиция.

Проблемите на опонентите са някакъв начален бонус за обединението между ПП и ДБ, но те сами по себе си няма да могат да се окажат решаващи за успеха му. Ключова за него би била способността на новата формация да привлича по-широка периферия от симпатизанти.

От тази гледна точка излизането на ПП-ДБ в проучванията преди ГЕРБ или като сериозен конкурент на ГЕРБ за първото място би могло да осигури вота на хора, които обичат да гласуват за победителя. Във всяка демокрация те не са малко и могат да достигнат и до 20% от избирателите на определени формации.

ПП и ДБ обаче трябва да вземат много сериозни мерки срещу манипулации с хартиената бюлетина и протоколите. Тези манипулации ще дадат някакво предимство на „хартиените“ партии: то едва ли може да се избегне, но поне да бъде ограничено.

Най-важното е обаче ПП и ДБ да убедят колебаещите се свои потенциални симпатизанти, които по една или друга причина все още предпочитат ГЕРБ и други партии. Основният аргумент за тях е, че съзнавайки тежките корупционни проблеми на ГЕРБ, те все пак виждат ПП и ДБ като неефективни или са несъгласни с определени техни политики.

Вярно е, че ПП-ДБ нямат голям опит в управлението. Но въпреки това имат с какво да се похвалят. В крайна сметка 2021-2022 ще се окажат годините с най-динамичен икономически растеж в страната. Намерени бяха алтернативи на руския газ, производството и износът регистрираха рекорден ръст. Нещо повече, беше проведена сериозна фискална експанзия и увеличаване на доходи и социални плащания, които не натовариха бюджета: нито дългът се увеличи, нито дефицитът надскочи Маастрихтските критерии. Всичко това е белег за икономическа компетентност и за политика, която е в състояние да осигури на България догонващ растеж. Всъщност именно това най-вече липсваше в страната при управлението на Борисов – напредък беше регистриран, но и сериозно изоставане спрямо основни конкуренти като Румъния. Икономическата политика от периода 2021-2022 се очертава като алтернатива на бавното Борисово десетилетие, но ПП-ДБ трябва да убедят и мнозинството от българите в това.

Някои интелектуалци, от висотата на въобразените си кули от слонова кост (или просто от суета), се чувстват длъжни да критикуват ПП и ДБ дори като виновници за корупцията в България, тъй като били неефективни борци срещу нея. Не е ясно струва ли си подобни оксиморонни (или направо моронни) съждения да се оборват, но те са индикация за едно по-широко разпространено отношение към новото обединение и неговите компоненти – че са някак несериозни, аматьорски и винаги ще бъдат „изиграни“ от по-опитните ГЕРБ и ДПС.

Това, че в корупционните практики някои партии нямат опит (въпреки поредицата прокурорски фойерверки като „Нексо“, „Джемкорп“ и т.н.), е по-скоро нещо добро. Но има и един друг, по-дълбок проблем с псевдо-интелектуалната извисеност: ако не си готов да рискуваш и да дадеш шанс на новото, си обречен да обитаваш миризливата бърлога на старото.

Проблемът, наречен „Радев“

ПП и ДБ имат и един реален проблем като част от политическия си багаж – особено този на ПП. Този проблем е президентът Румен Радев, за избора на когото ПП водиха кампания, а някои (далеч не всички) избиратели на ДБ подкрепиха на втори тур. Все по-ясно става, че нито антикорупционният ентусиазъм на Радев са били достатъчно силни, нито приглушаването на проруските му (а изглежда и пропутински) възгледи е било трайно. Тази отговорност трябва да се признае. Но все пак е показателно, че в момента Радев привижда точно ПП и ДБ като свои най-сериозни опоненти по всички въпроси – включително по отношение на войната в Украйна.

Има и още нещо. Обединението на ПП и ДБ дава възможност на избирателя да не прави компромис между корупция и геополитическа ориентация. Слабостта на ГЕРБ е в това, че те предлагат на хората да преглътнат доста корупционни афери в името на запазването на геополитическата ориентация на страната. А това не би трябвало да е нормално в една европейска държава и все повече хора го осъзнават.

Очаква ни интересна предизборна кампания, в която българите ще имат сложен, но все по-ясен избор. Дано тази кампания да доведе и до решаването на мними дилеми, които започнаха да ни изглеждат вечни и непреодолими. Като привидната несъвместимост между ограничаването на корупцията, европейската ориентация на страната и стабилното и ефективно управление.

Даниел Смилов, Дойче веле