Елена Иванова от Слънчев бряг или защо снегът не скрива калните стъпки

Няма и виновни. Всъщност има - природата, ама на нея какво да й речеш... Хората и да се ядосват, и да псуват, все тая - помощ от нийде. Няма обиколни маршрути, подготвени за подобни ситуации, няма и достатъчно информирани полицаи, които да успокоят хората, а не да им махат нервно с палките. Лоша работа. Ами ако завали като в родината на Путин, или тази на Дядо Коледа? Не ми се мисли. Дано поне тези, които са заделили парички за зимна почивка не попаднат в недоразумения и пътни беди. Защото курортите ни уж готови, уж на световно ниво, ама да не ни стигат природните капризи, че става страшно.

Летните курорти обаче също не почиват. През зимата там кипи строителство, правят се ремонти, преоборудват се стаи, ресторанти и пр. важна дейност.

Така е и в Слънчев бряг. Там обаче се случват и някои странни неща. Преди дни от курорта долетя веста, че Съюзът на собствениците на хотели, чийто лидер бе Елена Иванова, я преизбрал отново на шефското място. Няма лошо, жената показала качества, извоювала си авторитет и хората я уважават, дори обичат. Но нещо и тук не е съвсем наред. Участници в отчетно-изборното събрание разказаха, че избора се провел по много нестандартен и новаторски начин. Всеки, който искал да предложи човек за директорския борд, трябвало да предложи цяла листа за всичките бройки. „Не всеки е готов или иска да предлага цял „комплект", а има предпочитания към един или друг колега. Отрязаха ни и си извършиха избора, както бе наредила Иванова", жалваха се участници във въпросното мероприятие. „Нововъведението" обслужило само тези, които били предварително посветени в заверата. Както се казва: „Честито на печелившите".

Елена Иванова обаче е известна и с други свои акции. Тя обича да се изживява като хипер загрижена за природните красоти хотелиерка, която вече цяла година обикаля медиите с тревожната новина, че дюните в курорта са застрашени от унищожение. Там щяло да се строи, което е направо смъртен грях. Не че има такова нещо, но не е лошо да се вдига шум, да се прави пиар, да се демонстрира активност и гражданска съвест. Когато изявите на Иванова преминаха санитарната граница се наложи лично министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов с документи и факти да успокоява духовете. Оказа се, че не само няма такова нещо, но и че държавата се е погрижила подобни красоти да не бъдат застроявани по какъвто й да е начин. Иванова обаче не се успокоява лесно, тя продължава да налива тревога в мелницата на общественото внимание сочейки назидателно с пръст към хотел „Оазис", който бил се „настанил" върху природна даденост. Фактите обаче говорят друго. Именно хотел „Амфора", който е собственост на Иванова, е „кацнал" върху природна забележителност. Вярно, това е станало през 70-те години, когато е строен, но след като го е купила Иванова би трябвало да знае как стоят нещата. Нещо повече, на мястото на стария ресторант „Амфора" тя издига преди няколко години петзвездния „Империал", който опира и дори пресича природна забележителност. Същото се отнася и за временните пристройки като кафета и барчета, които също са се „курдисали" все върху подобни природни прелести. От самосебе си възниква въпросът за двойните стандарти. Как така Елена Иванова е толкова бдителна и смела в атаките си срещу другите, а не обелва и дума за себе си. Иванова очевидно разчита на заешкия принцип: падналия сняг засипва следите. Така е, но човек не трябва да се доверява лекомислено на заешката логика. Например футболният спец Гацо Бацо от „Шоуто на Слави" казва, че един човек като се научи да ходи с кални обувки, няма отучване. В Македонско пък същата философска мисъл е изречена с още по-прости думи: една свиня като се научи да яде ... няма да го казвам, че не е много литературно. Но е факт, роден от живота! В смисъл, по-цивилизовано е да си лъскаш и чистиш обувките и да не разчиташ на снега да ти скрие дирите.

Дарина Великова