Реклама / Ads
Frognews НОВИНИ И АНАЛИЗИ
3| 9927 | НАРОДЕН ГЛАС

Фрогоко: Висшето ни образование - нагоре по пътя, който води надолу

Студентите не са виновни за рейтинга на висшето образование
Студентите не са виновни за рейтинга на висшето образование
Българското висше образование не се радва на особено висок международен рейтинг. Най-старото и все още най-престижното висше учебно заведение е Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който е обучил за 130 години съществуване над 300 хиляди студенти заема 988-то място в Рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP) за 2018/2019 г.
 

Алма матер е на 404-то място в Европа от 817-те европейски университета ни информират със задоволство от СУ.

 

Интерес обаче преставлява движението на университета за последните осем години в тази престижна класация- движение, доста сходно с това на Берое в професионалната ни футболна лига!

 

През миналата 2017/2018 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е заемал 855-то място в Рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP). Алма матер е на 363-то място в Европа от 835-те европейски университета. Още два български университета влизат в общата рейтингова система -

 

Медицинския университет в София (класиран под No. 1284) и Химикотехнологичния и металургичен университет (на 2237 място).

 

За 2012/2013 г. Софийският университет "Св. Кл. Охридски" заема 788-то място, а за 2011/2012г. заема 846-то място в рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP)

 

В не така далечната 2010/2011г. когато започва издаването на този престижен рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP), Софийският университет "Св. Кл. Охридски" заема 854-то място. Три български висши училища са намерили тогава място в класацията - СУ, Медицинският университет - София, и ХТМУ. Трите университета са членове на Асоциацията на изследователските университети, създадена през 2008 г. и само за сравнение на по-предни места пред СУ са 6 турски и 8 гръцки университета.

 

Системата за класиране на URAP се основава на обективни данни, получени от библиометрични източници данни за 4000 висши училища в цял свят, като оценява академичните постижения с основен фокус върху научната дейност на университетите и класира най-добрите 2500 висши училища в света. Това прави класацията URAP една от най-всеобхватните университетски рейтингови системи, представящи най-добрите 10 % от световните университети.

 

Сред основните индикатори, които определят позицията на Софийския университет, са броят на статиите, броят на цитатите, общият брой научни документи, импакт факторът и международното сътрудничество.

 

Класацията се извършва всяка година от Изследователската лаборатория за рейтинг на академичните постижения на университети, създадена като международен проект през 2009 г. в Института по информатика на Близкоизточния технически университет в Анкара, Турция.

 

Базирана е изцяло на обективни данни, получени от библиометрични източници. Благодарение на системата повече университети имат възможност да наблюдават своя текущ академичен прогрес и могат да разработват стратегии за укрепване и продължаване на напредъка. Годишен световен рейтинг на университетите се публикува всяка година от 2010 г.

 

Сигурно е крайно време домораслата ни Рейтинговата система на висшите училища в България освен да служи за оправдание при разпределянето на едни пари за вътрешна консумация между определена част от силно протежираните университети, да бъде съобразена и с международните рейтингови класации! Защото явно в тези класации по-трудно се постига привилегировано положение с напудрени с оптимизъм и стабилност отчети. По тази причина една част от младите хора (агресивни, примитивни и неграмотни) преминала от светлия в сенчестия сектор на обществото ни, пренебрегвайки каквото и да било образование, да не говорим за висше, демонстира състояния, на които всички (дори и прокуратурата) завижда.

 

Динамиката в севтовните класаци неумолимо ни показва, че висшето ни образование се е насочило към изпадане от светлата част на световното образование и заемане на полагащото му се място в сивия сектор на ерзац (непълноценен заместител) образованието! При откриването на новата академична учебна 2018 година в 55-те български висши училища влязоха 300 000 студенти в различни курсове и специалности, като първокурсниците бяха 55 000 срещу 70 000 заявени и одобрени за държавно финансиране от властите. Политиката, насочена към повишаване на броя на притежаващите дипломи за висше образование българи има разнопосочни резултати, защото залага на количеството, а не на качеството.

А с такова образование, бъдещето ни на образована държава е все по предвидимо - нагоре в класациите, по пътя който води надолу!

 

Калин Софийски

 

f Сподели t Tweet Последвайте ни в Google News
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Фрогоко: Негодувание в армията от заплатите плюс пенсии 14| 26864 | Фрогоко: Негодувание в армията от заплатите плюс пенсии Фрогоко: Фандъкова на съд за уволнението на директорката Мариана Иванова 3| 15478 | Фрогоко: Фандъкова на съд за уволнението на директорката Мариана Иванова Проф. Иван Илчев пред Фрог: Не празнувам, но в образованието се случват и добри неща 0| 8247 | Проф. Иван Илчев пред Фрог: Не празнувам, но в образованието се случват и добри неща Фрогоко: ”Почетен” професор на Военния университет е научен стахановец 6| 14943 | Фрогоко: ”Почетен” професор на Военния университет е научен стахановец

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads