Гърмен ликува втори ден, роди се следизборно народно творчество

”Вчера голяма група мъже от селото се събрахме и отпразнуваме по мъжки свободата, която ни донесоха местните избори. Следобед пък цялото село часове наред празнуваше с музика и дълги хора, които се виеха на площада. Цялата община продължава да се весели, така беше и в Осиково, Горно и Долно Дряново, Скребатно, Дебрен и всички населени места“, разказаха жители на село Гърмен.

Покрай празненствата народното творчетво роди и уникална поема, посветена на Ахмед Башев, която най-вероятно ще се превърне в химн на общината, шегуват се местните зевзеци.

МАНОЛ ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЕШЕ

Сокол-Манол през гора вървеше,

филдишан гребен държеше и си перата чешеше

и на пера си думаше: Пера мили, соколски,

де ли ще да са ветреем след тия пусти избори,

из кои ли гори зелени, из кои ли води студени?

Дорде си Манол издума, сеймени са го фанали,

сеймени билюк-башии, опак му крила вързали,

па му опашка оскубали и го пред община закарали.

Минка пред община седеше, на бяла си коня възкачена

и си Манолу думаше: Маноле, ти баш измамнико,

защо, Маноле, се върна от тая пуста София.

Не мяза, не ти прилича, Маноле,

все на обратно да летиш със твоите крила соколски.

И там ли те Маноле разбраха, че си измамник и крадец?

И там ли вече разбраха, че соколът е птица граблива,

граблива, хищна и слостна?

Тежко се Манол натъжи, извади кавал от пояс,

кавал меден загорски, който му беше подарък

от стари червени агенти за вярната служба в ДС-то.

Вакло си стадо подкара по равно поле Огняновско,

край топли води минерални.

На другия ден по пладне събра верни кучета

от всички села край Гърмен и мургави братя гърменски,

па ги нахрани и напои с голям ги кокал залъга

и сред народа ги прати да лаят, да гонят, да хапят,

ако ще живи хора да ядат, но в общината да го изпратят

да може отново да краде и глави като зелки да реже.

Грешна му била сметката, явили се млади юнаци,

начело с мома войвода. Момата на бял кон яздеше,

общината и народ не предаде за радост на старо и младо

показа, че сърце има още и съвест.

И днес щом пладне настане и слънце се вдигне високо,

ще чуеш тъжните жални извивки на кавал меден загорски,

жално и горко как нарежда за минало славно, хайдушко,

и за сокола без перата де морен само с вода се напива из осиковските дерета.

И още ще чуеш след пладне тъжно и жално скимтене

на кучета верни, съзрели тлъст кокал нейде далеч във мъглата.

Гърменско следизборно народно творчество 2015