Това разказват пред "Марица" пловдивчаните Радослав и Стефан Иванови. От дълги години двамата живеят в североизточната държава, която се слави като една от най-спокойните страни на Стария континент. Митарствата на братята започват още в навечерието на демокрацията. Радослав и Стефан преминават през бежанските лагери в Източен Берлин, Карлсруе и Манхайм в Германия. Работят известно време в университетския град Хайделберг, но са принудени да се приберат в Пловдив. След 10 ноември 1989 г. вече няма как да поискат политически статут и оставането в Германия е почти невъзможно. Стефан се задържа за по-дълго време в родния град, но скоро след завръщането си Радослав потегля към Финландия. Оттогава са минали 19 г., в които успява да се интегрира в обществото им. През 2006 г. и Стефан пристига при брат си. Уж за малко, но се хваща на работа и остава там и до днес.

Иванови живеят във втория по големина град - Тампере, с население от над 200 000 жители и е нещо като културно средище на Финландия. В 80-те квартала има 10 официални и няколко самодейни театъра, множество библиотеки и три пътуващи в автобуси книгохранилища, галерии. Градът има огромен спортен комплекс с над 20 зали - 11 игрища за тенис, за хокей на зала, фитнес, детски кортове, възстановителен център. Там работят двама българи - Христо и Иван са треньори по тенис, разказват Радослав и Стефан. Братята признават, че адаптацията им е коствала много усилия, но днес вече могат да се похвалят, че на тях не гледат като емигранти.

Финландия е страна, в която можеш да станеш милионер дори от връщането на амбалаж - например метални кутийки от бира. В нашия град живее такъв човек, за когото се носят легенди колко е богат, разказват пловдивчаните.

И двамата са сменили различни работи. В момента работят във фирма, свързана със строителство. Получават парите, за които работи и средностатистическият финландец.

Беше ми трудно, докато свикна със страната. Финландците са доста затворени хора. За сметка на това страната им е изключителна - спокойно и организирана, а всичко е регламентирано. Разполага със страхотна инфраструктура. Страна, в която спокойно можеш да си гледаш децата. Родителите почти не се интересуват и не се притесняват, когато децата им са навън, разказва Радослав. Днес той и брат му живеят добре - имат достатъчно средства за хубава храна, купуват си дрехи и си позволят нормалните удоволствия - два-три пъти да отидат на ресторант, на дискотека, да си правят екскурзии, да ходят на почивки.

Ако останеш без работа и местните власти не ти отпуснат средства, се появяват различни неправителствени организации. Във Финландия имат силни профсъюзи. Членовете им си внасят таксите и в случай на безработица синдикатите им плащат 70 процента от заплатата, която са получавали последно, в продължение на 500 дни, разказва Радослав.

На фона на прекрасните условия, на грижата на държавата дори към онези поданици, които не искат да са част от социалния живот, страната има печалната слава на място с множество самоубийства. И Радослав, и Стефан са единодушни, че това се дължи на краткия ден. През цялата зима - няколко месеца навън е светло едва по 3-4 часа.

Много странно усещане е - излизаш в осем за работа и е тъмно, прибираш се в 15.30 и пак е тъмно. Недостигът на светлина те изтощава, можеш да спиш 12 часа и пак се чувстваш изморен. Любопитното е, че българите и румънците съумяваме да избягаме по-добре от този стрес. Общуваме си, търсим се и може би това са бушоните, които ни спасяват от срив. Финландците са доста самотни хора и тази самота ги прави крайни - злоупотребяват с алкохол, изпадат в депресии. Неслучайно с един преглед при лекар в случай на депресия получават до седмица болничен, разказват двамата.

Те са категорични, че в североизточната държава пиенето е нещо като национален спорт. В петък и събота финландците се отдават на чашката. Това е най-евтиното им хоби за уикенда. Пътуват до естонската столица Талин, която е само на два часа път, и се напиват до безпаметност.

Често се случва млади хора да загиват след употреба на алкохол. Заспиват навън и замръзват. Финландците пият по различен начин от нас. Ние подложим с един аперитив и минаваме на вино или бира. Или пък пием само ракия. Докато там -може би защото алкохолът е много скъп, мешат - например бира с уиски едновременно.

Спомням си как отидохме на купон с една приятелка. Всеки от нас носеше по една бутилка. Домакинът ги взе и каза, че ще се погрижи. След малко приятелката ми ме заведе до една огромна тенджера, за да си сипем пиене. Вътре беше изсипано всичко донесено - от водка до натурален сок. Няма да казвам как се чувствах на другия ден, спомня си Радослав.