Четвъртък, 17 Август 2017, 05:01
Frognews
0| 5537 |06.06.2017

Хибридната война на Путин – енд шпил – Част първа

.
Само преди години, нареждането на звездите изглеждаше перфектно за плановете на господин Путин да подчини Запада, който регистрираше безспирни медийни „удари“ и последователни външнополитически успехи.
Той се радваше на имиджа на силен и всемогъщ лидер, който умее да се възползва от съзнателно размитата разлика между собствената виртуална и реална сила, докато реализира предимството на оперативната изненада пред опонентите си.

Доминиращата представа, в даден момент, за него бе, че е в състояние да проникне в най-интимната политическа и социална тъкан на западните демокрации. Бежанската вълна в Европа послужи като катализатор на стресовата му политика – Европейският съюз се оказа на ръба да бъде овладян от хибридната многопластова машина за хибридна война на Кремъл.

Кампаниите за влияние на Путин осмиваха малцината отрезвяващи гласове на Запад, които предупреждаваха за последствията от тоталната агресия срещу Запада, като ги представяха като теории на конспирациите и истерия.

Западните разузнавателни служби и аналитични центрове изглеждаха объркани от лекотата с коята Кремъл действа, при това не само от площадки за психологическа война вътре в самата Русия, но и от позиции вътре  в западните общества, което правеше руската намеса не толкова въпрос на външна, колкото на вътрешна политика.

Така и не доживяхме официално обявление на Третата Световна Хибридна война, макар че тя се разгърна с пълна сила, заедно с нарастване на броя на виртуалните и реални жертви и загуби.

Президентът Путин държи всички карти в тази детайлно разработена стратегическа игра близо до гърдите си – като използва Кремъл и Съвета за сигурност за да координира различните аспекти на военната си стратегия. Той поръча на Руския институт за стратегически проучвания /РИСИ/, бившото аналитично звено на Службата за външна разузнаване, да подготви проект на мастър план за хибридна стратегия и конкретни национални планове на Русия в ключови страни на ЕС и САЩ.

Кремъл и Путин запазиха контрола и координацията на различните канали и лостове за влияние – както открити и официални – дипломатически, така и в по-голямата си степан скрити мрежи за влияние, изплетени от разузнавателните служби, бизнес мрежите на руските олигарси, медиите и машините за дигитална война.

Председателят на РИСИ до януари 2017 година – Леонид Решетников – публично призна в интервю за телевизионния канал на ноторно известния „православен“ олигарх – Царград ТВ – Константин Малофеев, че докато неговия институт е в известност на части от операциите, детайлите и координацията остават за президента Путин. РИСИ едва ли има някаква водеща роля при провеждането на хакерските операции, които се координират основно по линия на военното разузнаване – ГРУ – чрез местните руски военни структури за киберна война (Приколный Медведь) или базирани в чужбина наети недържавни структури, специализирани в „изтичаща информация“ – като Уикилийкс, или други наети частни хакери /при тях Службата за външно разузнаване играе подчинена роля/ и от друга страна Федералната служба за сигурност – ФСБ, която контролира базирани в Русия хакерски структури – като Шалтай Болтай, които са свързани с международната мрежа на Анонимните.

Президентът Путин в продължение на повече от десет години помпаше своите геополитически мускули, след като потоците от петродолари станаха толкова значителни и толкова устойчиви, че надвиши способността за бюджета да ги усвоява, което доведе до необходимост от тяхната стерилизация чрез вкарването им в два специално създадени резерви фондове. С парите в ръка и снизходителен и приспан в интелектуалната си леност Запад, тотално неспособен да различи експлозивната заплаха от съчетанието на старите съветски и руски имперски арогантни пропагандни механизми с новите технологии и методи на разположение, залозите изглеждаха тотално в полза на Москва.

Кримският тип хибридна операция навътре зад отбранителните линии на опонентите се превърна във визитна картичка на възможностите и поведението на Кремъл на международната сцена.

Всичко изглеждаше, че работи в полза на Путин – Русия нахлу в незащитената от Запада Грузия през 2008 и я принуди да сключи мир при изгодни за него условия след петдневна война, като постави началото на смяната на неудобния президент Саакашвили. Масирана кампания за влияние не само промени представи, но и да преформатира обществени настроения и изборни нагласи в полза на проруски кандидати, изглеждаше вън от контрола на Запада. Допълнителни страници в наръчника „Как да водим и спечелим хибридна война“ бяха дописани по време на анексирането на Крим и нахлуването в Донбаска и Луганска област на Украйна. Накратко – Путин беше в свои води – изглеждаше неуязвим и всеможещ.

Въпреки, че руският президент успя да впечатли международната общност с политически и военни акции, той съзнаваше напълно, че Русия няма шанс да промени ключовите стратегически баланси чрез военната си мощ, още по-малко по пътя на използване на икономическа или технологическа сила.

Той изпрати войските си в Сирия на фона на колебаещ се и търсещ себе си Запад, без никакво намерение да разреши вътрешните конфликти, а още по-малко да подари победата във войната на президента Асад. Главната задача бе да впечатли Запада. Там където военната техника бе неадекватна на поставената цел, в ход беше пусната много по-мащабна хибридна операция – която трябваше да уплътни действието и запълни празнините.

Референдумът Брекзит разтърси самоувереността и самодоволството на Европейския съюз. До неотдавна западното обществено мнение не можеше да свърже резултатите от референдума с „невидимата“ ръка на господин Путин. А Британия беше тестовия полигон за новия тип операции „в сивата зона“.

Още от времето, когато Роман Абрамович, премести своите милиарди в Лондон и руските олигарси запознаха да пазаруват медии, футболни клубове, високотехнологични фирми, жилищна и индустриална недвижима собственост във Великобритания, до степен да бъдат в състояние, да влияят, като формират настроения и нагласи на пазара. Така Кремъл постепенно и търпеливо успя да сглоби всичките различни парченца на мрежовата си хибридна военна машина. Всеки един от тези елементи, по отделно, не изглеждаше да представлява заплаха, но сглобени и най-вече функциониращи в мрежов режим, те се превръщат в забележителен геополитически актив. Поради високия политически риск у дома, слаба и прекомерно рискова икономика дори за местните инвеститори, и деградираща Русия, която не бе в състояние да предложи жизнения стандарт на Запада – антуражът на Путин бързо се ориентира към експортна пълноценна стратегия, която иновативно използва новороденото богатство в Русия, като интегрира публичните и частните активи у дома и в чужбина в сложна схема от преплитащи се интереси, зависимости и влияния, които могат да бъда поставени в услуга на постигането на външно политически цели.

Сделката, която президентът Путин предложи на руските олигарси след наказателната операция срещу Ходорковски беше проста – зависите от мен за да поддържате устойчиво богатството си. Без руската държава зад гърба Ви и без да позволите вашите бизнес мрежи в чужбина да бъдат инфилтрирани и интегрирани от руските разузнавателни и тайни служби в дейността им, домашният Ви уют е несигурен.

Под егидата и подкрепата на Кремъл, руските олигарси започнаха да развиват дейността си, като част от тази гранд стратегия, като започнаха да придобиват ключови активи на Запад, като трансферираха богатството си в Русия в офшорни сметки и центрове – данъчен рай, като изграждаха мрежи от партньорства и агенти от западни бизнесмени, политици, лидери на мнение в дигиталния свят и лидери на мрежите от криминалния свят и руските ислямски радикали. С времето тези, по отделно незначителни като мащаб и посока операции, благодарение на холистичния подход на Москва се превърнаха в заплашителна разрушителна сила, която принуди правителствата в ЕС и САЩ да се съобразяват с руските интереси. Капацитетът на Кремъл да реализира атакуващи и с изнесена напред отбрана операции, дълбоко в тила на опонента, т.е. в западните общества, като експлоатира новопоявилите генерични зони на уязвимост, бе внушителен.

Това е класическата политика на „разделяй и владей“ – да противопоставиш едни членове на ЕС на други, Европа на САЩ, републиканци на демократи.

И хибридната война на Путин даде добри плодове.

От Илиян Василев
Bulgariaanalytica

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как ГДБОП арестува заради критики към Борисов и те кара да се извиняваш 1| 2950 |16.08.2017 . Психолози искат шут за Янка Такева 2| 3920 |15.08.2017 . Набезите на Симеонов вдъхновиха социалните мрежи (Колажи) 1| 2861 |15.08.2017 . Акциите на Валери Симеонов в Слънчев бряг: Мъж с охрана срещу мъже с охрана 0| 2768 |15.08.2017
Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах