За интелигентността, простотията или безхаберието на един народ

Не може  да се смята един човек за интелигентен, когато въпреки издевателствата върху него от всякакво естество, той “ търпи “ незавидната си участ, не предприема никакви действия да я промени, да търси и защитава правата си, а търпеливо чака някой друг да реши проблемите и съдбата му. Не може човек да се смята за интелигентен, когато мисли, че няма смисъл да се бори за правата си, да търси промяната, защото видите ли, нищо няма да се промени, а той самият може  само да пострада. Да, наистина трудно настъпват промените, но все пак има някаква вероятност да настъпят, когато активно ги изискваш, докато няма никаква вероятност за промяна, ако не се бориш за нея. Храбрите не живеят вечно, но предпазливите изобщо не живеят. “No pain, no gain” казват наистина интелигентните, т.е. няма победа без борба, няма щастие без болка. Търпението на всяка цена, приказката за “преклонената глава, дето сабя не я сече”, качества, които се смятат за положителни, са всъщност черти от характера ни, които спират развитието ни като общество. Затова, разбира се, има историческо обяснение. По-голямата част от досегашната ни история като държава е преминала под нечие господство, което от една страна е вследствие на прекомерното търпение, липсата на задружност и смелост в народа ни за преодоляване на общият проблем, а от друга страна е и причина за затвърждаване на тези народни “качества”, т.е. създава се един порочен кръг. По време на тези мрачни периоди за нас, по-интелигентните, способните, прогресивно и инакомислещите, систематично са обезвреждани- едни избивани, други принуждавани да склонят глава пред незавидната участ на първите, а непримиримите емигрират, разбрали безсмислието на живота си при тези условия. Парадоксално, този исторически “изпитан” метод на геноцид е използван и от българи срещу собственият си народ и то с особена жестокост и принципност на изпълнение, което за съжаление формира останалата част от историческото ни съществуване като държава. Вследствие на този геноцид се даде път на хората послушници, тези без собствено мнение, на които се внушава какво да мислят, на некомпетентните( защото са лесно манипулируеми), като вакуума от липсата на смелост да се опълчиш срещу това, се замени с амбицията за власт, чрез достигането на която, всъщност се прикрива некомпетентността. Енергията да се развиваш, да търсиш промяната се пренасочи към активно пречене, спъване и омраза към по- способните, водещо до отстраняването им във всеки смисъл на това значение( “ не е важно на мен да ми е добре, важно е на съседа да му е зле” ). Така бе блокирано действието на основният закон в природата- естественият подбор, заменен с този на „особен” изкуствен подбор, което промени гено- и фенотипа на един народ. Нагоре избуя посредствеността, простотията, ниската култура, които задушиха като плевели малкото останали интелекти, каквито за радост все още има. Селектира се робската психика, дребната душица с преклонена главица, бездушието, безхаберието за общият проблем, който  засяга всеки от нас, селектира се поведението за поединично спасяване, което всъщност задълбочава общият проблем, както и простотията ни, водеща до вярата и надеждата ни за решаване на проблемите не от самите нас, а от някой месия или най- добре някой друг народ да ни “освободи” отново. А това “мислене”, е в основата на липсата на промяна в съществуването ни, с промяната на властта, която власт променя само властимащите, в буквалният и преносен смисъл, но не променя празните ни очаквания. А би трябвало да се даде път на способните, на прогресивно мислещите, да се промени “подбора на кадрите”, който да замени този на шуробаджанащината- условия необходими за изграждане на ново общество, с нова ценностна система, което пък ще промени механизмите и лостовете на управление на всяко ниво. Кратко казано, промяната трябва да започне от самите нас, дами и господа. За съжаление амбицията за власт е правопропорционална на степента на некомпетентност, защото това е най- сигурният начин да бъде прикрита. За разлика от други държави, в нашата продължава да се дава път на тази некомпетентност, която е на почит и съществува  във всички области на живота ни. И тъй като некомпетентните са силните на деня, защитени от изкуственият подбор, те са се хванали ръка за ръка, поддържат се и се саморазправят с всеки дръзнал да наруши идилията им, като бъде компетентен. Това е парадоксът довел до жалкото ни съществуване- против всички природни, икономически и социални закони, превърнал ни в едно природно и икономическо “чудо”, за съжаление с пагубни последици за обществото ни. И тъй като намесата в природните закони води до трайни негативни промени, за които са нужни години за да се върнат към естественият си ход, в този смисъл ще са нужни доста години, за да се възстанови нарушеното равновесие. А това е  бавен процес, защото разрушаването на  сегашната система, на “задругата на безхаберието”, се предшества от процеса на промяна  в съзнанието на по- голямата част от народа ни. Ето защо, трябва по- скоро да се отвори пътя на естественият подбор, да се даде път на компетентните, трябва да мобилизираме собствените си сили, да излезем от апатията, състоянието на вкаменелост, да се събудим от дълбокият сън на равнодушие, да използваме собствената си енергия за собствено благополучие, вместо да си пречим един на друг, което е пътя към общото благополучие, пътя към новото мислене и формирането на ново съзнание. Кратко казано, дами и господа, нуждаем се от гражданско общество, а то се  създава от инициативни, пресметливи  и предприемчиви  хора, които  имат смелостта да защитят своите интереси, а не от потиснати и работливи пестеливци, които треперят да не загубят работните си места. Само и единствено това може да прекъсне порочният кръг, в който се намираме и да ни изведе от сегашното ни положение, така че да се приобщим към Европа, където е мястото ни.

д-р Светлозар Сардовски- лекар, кардиолог
МБАЛСМ ”Пирогов”
Водач на стачката в „ПИРОГОВ” през 2007