Какво чакаш? Мамка ти...*

Нужен ни е нов Храм и нова Вяра, нов Празник и нов Делник, нов Огън и нова Пепел, нова Пръст и нова Кал. Нужно ни е Ново извисяване, Нова морална революция, нова Йерархия и Нов ред на ценностите. Трябва ни нов Пример, а не само нов Премиер. Не просто Цар, а нов Монарх с венец от тръни. Нов извисен Духовен повелител, който да обедини около себе си себеподобните, Духовен учител, чиито нравствени матрици са проверени в многовековната ни история...
 

Трябва ни обединителна личност. Лична личност, която рязко да се откроява между останалите с безспорния си авторитет, народополезност и държавническо себераздаване. Нацията ни има нужда не от стряскане, а освен от гражданско събуждане и от духовно ограмотяване. От противоставяне на масовото изпростяване. Но къде са новите учители, новите възрожденци? Къде отива гласът на охридския им събрат Пърличев: „Съвършенство или смърт!“? В съседна Македония го тачат, у нас малцина са чували за него. И никой не се сeща да продума името му поне.
 

Какъв елит е това – елит без дух, без хъс, без кураж, без цел, без идея, без мисия. Какъв елит е това? Отговарящ единствено на взаимната обществена непотребност: нито хората имат нужда от него, нито той чувства потребност от своите българи. Елит, който не е навит да рискува.

От друга страна, драмата на плебеите у нас се превърна в тържество на безделието. Всеки неудачник е готов реваншист. Агресивна частица от общата биомаса. А се знае: „Тълпите винаги са играли важна роля в историята и все пак никога толкова важна, колкото днес“.
 

Благоприличието им минава за душевно удовлетворение. Степента на зависимост от предметите – насъщна потребност. И всичко това върви ръка за ръка с умствената недостатъчност.
 

В началото на ХХІ век виждаме провала на Новия завет, на проекта за любов към брата, за двете ризи и ближния. Човечеството надхвърля критичния максимум: дебели тела, дебели глави, дебели черва, милиарди усти, милиарди кости, които трошат кости. Сякаш Зрящият слепец на съзиданието е изкуфял и космическата кукумявка му е самоизпила пипето.

Сякаш Слепият часовникар е превъртял обратно часовниковата стрелка и сметките на мирозданието са почнати отначало. И сякаш Бог върти като обезумял номера на Сметната палата, вместо телефона на Спешна помощ.
 

Какво ти трябва?

Възвисяване? Извисяване? Възходът на проклятието и проклятието на възхода? Падението като начин за издигане? Свободният избор или доброволната неосвободеност? Твоето Право, което нарушава чуждите права? Толкова ли е просто всичко – чувстваш глад, ядеш, чувстваш жажда, пиеш, научат те да четеш, но не четеш, сърби ли те – чешеш се, гледаш – не гледаш, между два пакета цигари и две бири вечер, виждаш: любопитството се смалява, зрението става излишно, всичко е на доизживяване, чакаш.


 
Румен Леонидов, fakel.bg
---------------------------------------------
*Заглавието е на редакцията