Красотата на живота в Борисовата

Аз лично бях във Вама Веке-малко селце на границата с Румъния, пред което Смокиня и Градина изглеждат като пенсионерски курорт в Бавария, а безвкусните места като Слънчев Бряг и Луксозенец-като натруфен евтин лунапарк. Наистина уникално място.

Това ще бъде брутално.

Та, в същата петък вечер, която очевидно не се отличава по нищо от миналата и от следващата, докато ние сме празнували красотата на живота без причина, взели, че убили една клошарка в Борисовата. Ей така, докато ние си пием безгрижно, в същата минута убиват някаква мацка, изнасилват я и я душат. Просто си го представете-едни пият, други ги убиват. Simultaneously. Това не е най-бруталното. По-бруталното е, че се случва на място, което ние често избираме, за да празнуваме красотата на живота. Лилиите в парка. Онова зелено-розово място, с онези златни залези със златни бири и късни менти. Онова шарено къснолятно място, където топлите вечери миришат на смях, а от Маймунарника се носи безгрижно реге и мъъъничко коз. Същите тихи мили алейки между Лодки и езерото, които сме изминавали милиони пъти в приятно неадекватно състояние и храстчетата и дърветата са ни приятели, а ние вървим между тях и се усмихваме без причина в 3 през нощта.

Ако това ви звучи познато, официално ви обявявам за клошар-скитник с проблеми с алкохола. Предлагам на момента да си предадете адресната регистрация, ако имате такава, защото вие очевидно сте клошар. И не ми спорете, че пиете от време на време за кеф. Не, вие не признавате, но имате сериозен проблем с алкохола, освен това очевидно сте скитник. И това не е всичко. Като резултат, цялостното ви поведение бие натам, че вие целенасочено се стремите към изнасилване с последица убийство в Борисовата. Ако не дай си боже ви се е паднало в живота да сте красива жена, направо сте си търсили секс с душене с елементи на смърт. Deep throat. Пълна програма.

Много емоция взе да става, а то само заради някакво си убийство. Трябва очевидно да се подходи по друг начин към случилото се, тоест, никак, както се процедира в момента в медийното пространство. Че в България всички генетично се раждат с по една сериозна доза безразличие към всичко, което става по-далече от простряните ми чорапи, е ясно още от турско. Че всички си ходим със стъклените похлупаци на главата и се спасяваме самосиндикално, също е ясно. Толкова ясно, колкото е ясно, че следващата клошарка пак ще е някой от нас. И пак ще е сценарий в стил hardcore sex & submission. И пак ще е на някое приказно софийско кътче рай. Само дето на местопрестъплението няма да пристигне Хорейшо да си махне очилата със специфичното движение, ами Бойко ще порита малко футбол на следващия ден, за да поддържа барбаронския си вид.

Каквото е имало да се казва по темата, се е казало, и всичко е ясно отдавна. И всички повтарят едно и също. И всички го повтарят на сън, защото очевидно всички живеем в състояние на буден сън, понеже всички сме безсмъртни и това никога не може да се случи на нас. Това е също толкова ясно колкото гореописаните факти. Това са нещата от живота. Ние сме безсмъртни, имаме застраховка в главите си, това няма да ни се случи.

Никога, ама никога не ме е обземала такава истинска омраза към някой или нещо, както към цялото абсурдно управление последните четири дни. Понеже Феите попринцип са над нещата, да удостояват управляващите в България с каквото и да било отношение е тотално под достойнството им. Винаги съм ги наказвала с безразличие, защото е ясно, че друго не заслужават. Обаче ей с тоя случай направо ме спечелиха. Евала. Успяха най-накрая да ме накарат да ги намразя. Истински. Всичките до един. Не мисля да правя разлика. Не мисля да категоризирам политици, полицаи, журналисти. Просто е ясно поръчковата журналистика, упътването да се мълчи по случая, понеже Цветанов е на мушка, МВР с тотално неадекватното им поведение по какъвто и да било повод. Че основните функции на една надеждна полиция са превенция и в последствие евентуално санкция от страна на съда, го знае всеки. Превенцията в България очевидно е оксиморон. Относно санкцията и съдебната система, може просто да добавим: “Ние ги хващаме вие ги пускате.“ Да си попремятаме още малко отговорности, забавно е.

Странно е, че омразата ми не е насочена въобще към убиеца. Имам наивна изконна вяра във възмездието и всемирния баланс. Дори ми е малко жал за него. Очевидно не е в ред. Обаче всичките ония останали гнусни нещастници, които покриват случая и които ще оставят всичко така. Така, както са покрити милионите други софийски черни тайни от крайните подлези, изоставените строежи, от потулените сгради, от малките часове. Всичките тия гадове знаят много добре какво се случва. И се грижат добре за това ние да не разбираме. За да продължим да спим, упоени от липса на информираност. Липса на заинтересованост. Липса на жажда за живот, за чуждия, за нашия, за този от утре.

Стига ала бала. Всеки много говори, а никой не дава идея как да се действа. Да имаха хората поне малко хъс да направят един скапан протест в тая Борисова. Протест на клошарите алкохолици. Каквито сме всички. Скитници, каквито сме всички. Пътници, каквито сме всички.

Елена Стоянова
zafeite.blogspot.com