Той попита, в случая - когато „засегнато” е Народното събрание по време на кампания от някой кандидат, кой ще отговори от страна на парламента, който е орган на законодателната власт и е колективен, състоящ се от 240 депутати – опозицията, управляващите, председателят или някой друг. Лидерът на левицата подчерта, че волята на парламента се формира чрез гласуване, което не се влияе от чувства и критики. Той допълни, че орган не може да се почувства засегнат, а конкретен човек. „Ако се почувства много засегнат „бащата” на МС в сегашното му издание, той има достатъчно достъп до медиите, за да говори от сутрин до вечер, каквото иска”, заяви соцлидерът.
Миков бе категоричен, че този текст цели само да ограничи критиките към правителството, парламента, общинските съвети и кметовете. Той обясни, че досегашният вариант на текста от Изборния кодекс дава право на отговор на физическо лице, а Народното събрание е институция и затова председателят му има право на изявление, когато иска по националната телевизия, но от името на институцията.
Част от демократичното управление е възможността да се изказва критика към работата на институциите
„Институциите не са в състезанието между кандидатите и партиите. Когато се критикува тяхната дейност, което е естествена част от свободата и демократичността на политиката, те няма как да бъдат засегнати”, каза още той. По думите му се разбира, че те подлежат на критика и това е част от демокрацията. „С приравняването на институциите и единичната воля, която те нямат с физическо лице – кандидат за народен представител, за общински съветник, всъщност се прави цензура, която да защитава тези, които седят в институциите. Когато се сменят представителите в институциите, тогава същите ще се чувстват ли засегнати?”, попита Михаил Миков.