Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев изпратил на шефката на БНТ трогателно писмо. „Като защитници на свободното пазарно стопанство, което не може да съществува без свобода на словото, ние от КРИБ сме солидарни с обществената телевизия БНТ, член на КРИБ, както и с всички, които отстояват ценностите на гражданското общество.“
Ей от тези високопарни думички лъсна неприличната истина за пристрастията на БНТ шефката Вяра Анкова към чичковците с паричките.
Да не би пък за нещо да им дължи благодарност? Например, за безкрайното си директорстване на „Сан Стефано” 29, заради което се наложи депутатите да променят Закона за телевизия и радио? Или за нещо друго?  За каква свобода на словото изобщо може да се дърдори, след като медийният обществен интерес е поставен в услуга на олигархични фигури, организирани в затворен клуб?
В интерес на истината самият потърпевш Иво Никодимов се дистанцира от гръмки заклинания и патетични вричания в „свободата на словото”. Той явно си дава сметка за тяхната неуместност в случая с посегателството над него, колкото и да е отвратително то само по себе си.
Кои са биячите му от закътаната алея в Борисовата градина разследващите все още не са разгадали. Нищо, че самият главен секретар на МВР Младен Маринов спешно се изстреля на местопроизшествието вчера и излъчи максимално количество загриженост пред телевизионните камери.
Само да припомня, че в нито един друг случай на саморазправа с журналисти, в това число и опита за убийство с чукове на Огнян Стефанов преди 9 години нито един шеф на МВР не е удостоявал с присъствието си мястото на покушението.
Което ме кара да мисля, че посегателството над Иво Никодимов се употребява за „медийна дестабилизация”, както я нарече в блога си Илиян Василев. Т.е. търси се пореден удобен повод за затягане на мерките за сигурност в ущърб на гражданите и правата им.
Защото, както се вижда, биячи от всякакъв калибър си вилнеят на воля по улици и кафенета, посред бял ден, без да е ясно чии поръчки изпълняват.
Волно или не обаче, част от медийната дестабилизация стана фактът, който ни се изплези изненадващо. Т.нар. обществена телевизия, която издържаме с милиони от нашите данъци, била член на корпоративния клуб на Кирил Домусчиев. Това е формено безобразие.
Защо директорката на БНТ Вяра Анкова е укрила от нас, данъкоплатците това коленопреклонно навеждане пред интересите на едрия частен капитал? Колко ни струва на нас, които издържаме БНТ, членският внос, дължим при всяко подобно включване в бизнес клуб, който със зъби и нокти брани интересите на големите клечки. И то много често в противовес на държавата и нейните социални ангажименти?
В момента КРИБ начело с Кирил Домусчиев е обвинен от шефовете на „Подкрепа” и КНСБ в арогантност и погазване на еворпейските принципи на социална солидарност. Те дори са сезирали с яростно послание европейските институции за отпора на КРИБ, БСК и Асоциацията на индустриалния капитал срещу запазването на клас „прослужено време”.
Не казвам, че синдикатите са единствено прави в разгорялата се война. Само твърдя, че БНТ не може да бъде на страната на корпорациите в нея. Може да бъде само и единствено на страната на обществото и то без да търси организационния чадър на влиятелни богаташи, които не се притесняват да демонстрират сила при общуването си с властта. Обратното обаче означава допълнителна доза раболепие към силните на деня. БНТ отдавна не се свени да го показва към управляващите. Нали вървяла след победителите. Това й е извинението.
Въпросът е до каква степен е зависима от частни аспирации спрямо медиите и политиката? Членството в КРИБ е парченце от отговора. Той изисква от Вяра Анкова незабавно обяснение!