Люба Кулезич: Видяхме връх на политическата еротомания и креватното обожествяване на Борисов

„Видях с очите си – Орбан му връчи най-големия кръст, който може да бъде връчен в Европа. За Меркел какво да кажа – щом го види – цъфва! Дали защото е била като млада на Черно море в България, дали от някакъв сантимент…, но връзката им с Бойко е силна“.

Това не е анекдот. Това каза в коментар Люба Кулезич в началото на предаването "Честно казано" по телевизия BIT и продължава:

Тази гледка на превъзбудени домакини и канцлерки за кревата на премиера бе пресъздадена развълнувано по Нова телевизия от Георги Марков, в момента депутат от ГЕРБ. Водещата Мира Иванова едва не си глътна езика. Най-вероятно затова, милата, преглътна нечуваната политическа еротомания, с която заля ефира бившият конституционен съдия, бившият депутат от СДС, бившият агент на Държавна сигурност с никнейм „Николай“ и още по-бивш отрок на социализма, изхитрил се да израсне в буржоазни дантели. Така той сам се хвалеше в началото на демокрацията, когато разпенено раздаваше „седесарски шутове“. И маса неориентирани българи задълго намразиха СДС и синята идея.

Сегашните му обяснения в любов към Бойко Борисов вършат същата работа с още по-голяма ефективност. Ако Георги Марков беше жена, май щеше да е по-въздържан в плътските си словоизлияния. Но в унеса си спрямо вожда, той доокарикатурява образа му на политически мъжкар, с който Борисов омайваше журналистките в началото на политическия си възход.

Едва ли е целял този антиефект г-н Марков, но в дитирамбите си го постигна. Бившият генерален секретар Тодор Живков навярно се е обърнал в гроба. Креватното обожествяване на Борисов бие с много на нула сборника с поетични възхвали за бившия Първи, известен като „Априлски сърца“, цитиран и до днес като връх на култа към неговата личност.

Георги Марков надминава този връх с елементи на хомосексуално обожание към лидерската плът под сакото. Това вече минава всяка мярка, включително и подмятанията спрямо германския канцлер Ангела Меркел, наподобяващи фамилиарността на любимия евнух в харема на владетеля.

Какво постига този долнопробен политически „Декамерон“?Двусмисленото уподобяване на лидера с неуморим фалос е трик, който граничи с нарцистично безумие. Той загатва за страховете на Борисов от предстояща политическа импотентност, от принудителното му скопяване.

Особено ако лъжите, с които ГЕРБ реши да управлява за трети път, в крайна сметка лъснат тъй, както лъсна фалитът на КТБ и незаконната връзка на Борисов 3 с образа на модела КОЙ Делян Пеевски.

Щеше да е много еротично ако не беше толкова трагично.