Т. Попов пред Фрог: С доклада БНБ подписа собствената си присъда

Всеки кредитополучател е нормално да откаже да изпълнява задълженията си към една затворена банка с идеята, че ако тя бъде обявена в несъстоятелност, в последствие може да откупи кредита си на редуцирана цена. Дори се учудвам, че има кредити за повече от 1 милиард, които са все още обслужвани, продължава Попов.

Сумата от 4,2 милиарда лева много трудно би могла да бъде възстановена, защото тя трябва да се осчетоводи от банката като счетоводна загуба и следва да бъде покрита с увеличение на капитала в същия този размер. Но каква ще бъде икономическата логика нетния инвеститор да даде тези пари, за да получи един банков лиценз в изпразнена от съдържание банка със задължения?! Никаква! Дългото поставяне на банката в най-тежката рестриктивна форма на особен надзор при спиране на абсолютно всички банкови операции неминуемо доведе до този резултат. Той трябваше да бъде очакван от БНБ, а не сега всички да се изненадват. От тази гледна точка тези извадки от одитния доклад са ясна присъда не само за КТБ, защото показват изключително тежкото й състояние. Това е присъда и срещу БНБ, защото това тежко състояние се дължи единствено и само на тромавите и необмислените  действия на Централната банка, подчерта финансистът.  

Впечатляващо от доклада е следното: едва 13% от раздадените кредити са обезпечени, в извадката пише „имат надеждно обезпечение”. Това показва, че или КТБ не е била банка, в което аз не мога да повярвам, или самите одитори не са направили усилия да разберат къде се намират обезпеченията по отпуснатите кредити и в какъв вид се намират. Аз не мога да приема, че над 4 милиарда са раздадени към свързани към собствениците кухи фирми. В края на краищата къде са тези пари? Очевидно е, че с тези кредити са придобити някакви активи, вероятно във формата на акции на предприятия. От тази гледна точка срещу тези кредити би следвало да стоят реални обезпечения. Но самата теза за необезпечени кредити в такъв грамаден размер изглежда непроверена и невярна.

При тази извадка БНБ ни дава ясен сигнал, че банката ще бъде обявена в несъстоятелност, от което ще последват тежки последствия. Първият  съвсем ясен и категорично последващ резултат ще бъде увеличението на лихвите по кредите във всички банки. В една икономика, която се задъхва от недостиг на пари, това ще бъде фатално. А това увеличение е неизбежно, защото Фондът за гарантиране на влоговете ще бъде изпразнен и в изключително спешен порядък банките ще трябва да го попълнят с нови парични средства. Това е прекият икономически ефект. Има и психологически ефект. Фондът за гарантиране на влоговете няма да разполага с нито един лев и гаранциите, приети по закон, ще бъдат само на хартия, а това ще окаже психологическо въздействие върху всички държатели на пари в българските банки и част от средствата ще бъдат изтеглени и депозирани в банки в ЕС. Ще има тежки удари по състоянието по редица други банки, защото излиза, че системата на банковия надзор въобще не действа. А това практически означава, че редица други банки може да се намират в същото състояние като КТБ.

Ща изпаднем в една ситуация близка до тази през 96-97 година. Ефектите за икономиката и валутният борд ще бъдат потресаващи. От тази гледна точка БНБ трябва да даде възможност на инвеститорите, които са заявили интерес, да потърсят вариант за спасение на банката. Това ще ни струва по-евтино, отколкото нейното затваряне. Има варианти за спасение, убеден съм, че голяма част от обявените за загуба 4,2 милиарда кредити не са реална загуба, защото зад тези пари стоят материални активи, което означава, че те могат да бъдат осребрени или пък да се възстанови обслужването им, което преди поставянето на банката под специален надзор е било безпроблемно. Всъщност какво толкова се е променило за тези пет месеца, че почти всички кредити са станали проблемни?!, учудва се Попов.