Проф. Николай Слатински: Генералска бащиния във Военна академия, плагиатство и рекламен пиар

Преди време в разговор с генерала и неговия заместник Димитър Ташков, при това по тяхна покана и молба, аз ги предупредих да се опазват от сътрудничество с тази личност. Генералът ми благодари, че съм предпазил Военна академия от лепване на петно от евентуално обвързване с въпросната персона. Вижте тук https://nslatinski.org/?q=bg/node/2913.

След няколко дни тази персона бе назначена на работа във Военна академия. Сетне генералът стана съавтор с Венелин Терзиев в злополучна публикация с висок процент на преписване от друга публикация, в която генералът не е съавтор. А накрая аз бях пенсиониран и генералът се отърва от мен, да е жив и здрав.
Вчера, ангажирайки сайта на Военна академия, сякаш Академията му е бащиния, генералът направи опит да се дистанцира от Венелин Терзиев, изкарвайки дейността му като някакви си лични инициативи и практики, нямащи нищо общо, виждате ли, с Военна академия.

Докато още не са изтрити напоителните интервюта на Венелин Терзиев, те стоят на страницата на Военна академия, превърната в ракламен пиар на това лице - със знанието и личното настояване на генерала.

Така че генералът да не се прави на вода ненапита, а поне да се извини за грубото си и безкрайно некомпетентно, неизвестно по какви подбуди предизвикано управленско решение да назначи на работа във Военна академия това лице и да влезе в тесни съавторски лични контакти с него.

А за това има ли корист, корупция, лични интереси и плагиатство в тяхното взаимодействие могат да се произнесат компетентните органи, ако например министрите на отбраната и образованието проявят интерес, произтичащ от техните отговорности.

Аз не преследвам никакви свои интереси, макар да съм потърпевш от административните действия на генерала и от грубото плагиатстване на мой научен труд от лицето Венелин Терзиев.

Единственото, което ме интересува е да се изчисти лепнатото петно върху храма на науката в отбраната и сигурността Военна академия.

А че съм абсолютно убеден, че Военна академия заслужава много по-човешко, много по-морално, много по-професионално и много по-компетентно управление - това е позиция, която съм отстоявал неизменно, работейки в тежката атмосфера на Военна академия при този началник и съм оставал непримирим към начина, по който той я управлява лично и еднолично, крещейки и обиждайки всеки, който е предизвикал височайшия му гняв, разправяйки се с неугодни лично нему хора и отстранявайки ги по свое усмотрение от Военна академия, нанасяйки по този начин тежки удари по техните научни развития, административни кариери, житейски съдби и човешки психики.

Николай Слатински