Райко Алексиев и „Щурец“. 81 г. след като комунистите решиха, че талантът на смеха е враг

Райко Алексиев започва да издава вестник „Щурец“ през 1932 година. Това не е просто хумористично издание. „Щурец“ е място, където здравият разум се събужда. Място, в което глупостта е описана така точно, че дори глупакът се разпознава. Алексиев превръща политическия абсурд в рисунка, общественото лицемерие – във виц.

„Щурец“ бързо става явление. Става едно от най-популярните сатирични издания през 30-те години. Алексиев публикува карикатури и текстове, които коментират обществения и политически живот, често с критичен тон. Изданието се чете широко и влияе на обществените настроения. Преди 9 септември 1944 година отношението към него от страна на властта е различно – понякога с раздразнение, понякога с пренебрежение, но не и с преследване. Истинската опасност за Алексиев възниква едва след установяването на комунистическата власт, когато сатиричният му език се възприема като недопустим и враждебен. Опасно свободен.

„Политиците много обичат народа – най-вече по време на избори“.

След навлизането на Червената армия комунистите започват прочистване. Преди книги, преди структури, преди каквото и да е друго – те прочистват умовете. Търсят хора, които мислят. Хора, които пишат. Хора, които смеят да се смеят.

Райко Алексиев е арестуван още в първите дни след преврата. Той не е обвинен в нищо. Няма дело. Има само решение: да бъде унищожен.

Райко Алексиев е арестуван след 9 септември 1944 г. и умира на 18 ноември в резултат на жестоки побои, нанесени по време на задържането. Подробни документи за периода в ареста, очаквано, не са запазени. Има ги историите за тяло, превърнато в кайма. Това, по разкази, може да е продължило от три до десет дни. Никой не знае. Знаем само категорично, че Алексиев е убит от комунистите заради ума и дейността си.

Комунизмът не е просто диктатура. Той е строй, който изисква подчинение на ума. Изисква тишина. Изисква всички да гледат в една посока, без да питат защо. А когато някой задава въпроси – той е враг.

В първите месеци след 9 септември без съд са убити хиляди хора. Побои, арести, изчезвания. И всичко това заради „народната власт“, която не желае мисъл, а покорство.

Днес някои говорят за „ред“ и „спокойствие“ по време на комунизма. Това е удобен мираж. Той забравя, че ред без свобода е тишина в затвор. Забравя, че спокойствието на диктатурата е мълчание от страх. И забравя, че ако имаш талант, ако си искрен, ако си смел – ти си заплаха.

Когато приемем насилието за „ред“, и мълчанието за „спокойствие“, губим способността си да различаваме свобода от подчинение. И тогава става възможно същото да се повтори.